Тридесет и шест отбора едновременно, както когато телевизията още не налагаше раздробеното излъчване. И веднага се чува: „Извини, Чиоти…“

Да, нека се качим на борда на тази сряда на лъвовете, сякаш е ДеЛореанът на Док Браун, и си подарим доза носталгия. Да пътуваме във времето до далечните неделни следобеди, когато мачовете започваха всички по едно и също време, а телевизията все още нямаше силата да налага „раздробената програма“, която имаше смисъл само на трапезата. Освен в неделя, денят на литургията, футболът се празнуваше само в сряда, която беше светилището на най-свещеното: Купата на шампионите. Свещеността произтичаше от факта, че всяко първенство изразяваше своя бог, само един. Днес една нация може да има дори пет предполагаеми божества. Шампионската лига е езически празник, рейв парти. Само в сряда и неделя, защото седмицата беше кутия с шоколадови бонбони: в неделя вечер – сериалът; в понеделник – големият американски филм; в четвъртък – викторините на Майк; в събота – вариетето.

После кутията се преобърна, шоколадовите бонбони се разбъркаха и сега, всеки ден, виждаме от всичко по малко: футбол, филми, викторини… Но тази сряда има нещо древно, винтиджният чар на съвременността: 36 отбора, които играят по едно и също време, резултатите, които се припокриват, класирането, което се променя, усещането, че в ушите ни звучат гласовете на Амери („Извини, Чиоти…“), Провензали, Ферети, Куки… Няма яхния, а едно уникално пиршество като коледна вечеря, от всичко по малко, липсва само змиорката: „Интер“, „Юве“, „Наполи“ и „Аталанта“ в преследване на класиране, Моу срещу „Реал“, Тонали срещу Квара, Осимхен срещу Хааланд… Накрая, когато се върнем в настоящето, нека се надяваме да намерим всички италиански отбори все още в надпреварата. Квартет „Четра“.