В четвъртък ще разберем кой ще е първият ни съперник по пътя към Световното първенство
Плейофът е нееластично сблъскване: сблъскващите се тела променят формата си след сблъсъка. Италия е изпитала на свой гръб разрушителните им ефекти – първо през 2017 г., а след това и през 2022 г., като два пъти поред не успя да се класира за Световното първенство. Вече обаче е безсмислено да се размишлява върху миналите грешки, както е и анахронично да се разсъждава върху правилника на ФИФА, който лиши европейския футбол от традиционната му централна роля. Важно е само да се постигне целта в двата мача, които ще се играят на 26 и, да се надяваме, на 31 март.
Ще разберем пътя си в четвъртък, при жребия в Цюрих, с ясното съзнание, че ще играем полуфинала у дома. След три дни ще бъдат разкрити и потенциалните съперници за евентуалния финал, който винаги ще бъде в един мач, като домакинството ще се определи чрез жребий. Преди три години се падна Северна Македония с тревожната перспектива да се играе за Катар на чужд терен в Португалия. Манчини дори не стигна до последния етап. Този път нагласата трябва да е различна, както припомня Гатузо: трябва да се концентрираме върху едно събитие наведнъж, без да прожектираме амбициите си отвъд реалността.
Страшилище— Тъй като е поставена според ранглистата, Италия ще се изправи в полуфинала срещу един от отборите от четвъртата група. Проблемът обаче е, че тук се събират националните отбори, отпаднали в квалификациите, които са постигнали най-добрите резултати в Лигата на нациите. Сред тях най-опасната е Швеция, която е поверила възраждането си на англичанина Греъм Потър и е събрала 1 точка в своята група. Как е възможно това? Медиите съобщават за някои вътрешни разногласия, които доведоха до уволнението на бившия играч на „Милан“ Томасон, но отборът беше засегнат от физическите проблеми на двамата си ключови играчи: нападателите Гьокерес и Исак преминаха през лятото в „Арсенал“ и „Ливърпул“ за обща сума над 200 милиона евро, но не успяха да дадат своя принос. Гьокерес е изиграл четири мача, а Исак – само един като титуляр. През март обаче е възможно и двамата да са в добра форма: представете си, ако Италия се беше изправила срещу Норвегия без Хааланд и Сорлот…
Останалите— С една дума, по-добре е да се избегне Швеция, и то не само заради ужасяващия прецедент от 2017 г. Би било много по-удобно реванш с Македония, ако изобщо се стигне до такъв, стига тя да бъде победена в… баража за баража срещу Уелс. В противен случай сред четирите възможни съперника ще влязат британците, които все пак не изглеждат непобедими. И що се отнася до Обединеното кралство: друга хипотеза за полуфинал е Италия – Северна Ирландия, което навява други неудобни спомени, макар и отдавна отминали, а именно отпадането от Световното първенство през 1958 г. Това е най-слабият отбор в групата. Дори по-слаб от Румъния, последната опция, която, подобно на Швеция, се класира чрез „Лигата на нациите“. Може да бъде победен, въпреки магията на стария хитрец Луческу, защото вече не е отборът на Хаги. По-скоро е отборът на сина му Янис, който е наследил фланелката с номер 10: с цялото ми уважение, това не е същото нещо.
