На 80 години селекционерът на Румъния все още преследва Световното първенство след неповторима кариера: „Подаръците на Анконетани, Бреша, избрана с бележки, Морати, влюбен в нападателите. Бях крило с изключителни центрирания, благодарение на които Георгеску спечели „Златната обувка“

„Навсякъде е хубаво, ако се чувстваш добре, навсякъде е лошо, ако се чувстваш зле“. Мирча Луческу го казва, защото го знае: той е тренирал и спечелил 36 трофея (превъзхождат го само Гуардиола и Фъргюсън) в 5 държави, на 80 години води Румъния и мечтае да отиде на Световното първенство. Луческу не само е печелил, но и е изобретявал във футбола. Започвайки от себе си: „Уча в училището по икономически науки в Букурещ, по онова време студентите не могат да тренират с професионалистите. Затова работя сам и успявам да доведа левия си крак до нивото на десния.“

Какъв играч беше Мирча Луческу?

„Крило с изключителни центрирания, благодарение на които Георгеску спечели „Златната обувка“. Играя 10 години в Динамо Букурещ, влизам в националния отбор, през 1970 г. съм капитан на Румъния срещу Бразилия на Пеле и ме канят да играя и за Флуминенсе. Забелязаха ме на турнир в Маракана: Румъния, Фламенго, Васко да Гама и Индепендиенте, бях най-добрият играч, като награда ми дадоха авторадио. После в Букурещ през ’77 г. настъпи земетресението…“.

И какво се случи?

„Къщата ми беше разрушена, трябваше да бягам. В Хунедоара ми помагат, а аз помагам на тях: ставам играч и треньор. Не се приспособявам към футбола на останалите, развивам своя менталитет. Първо: възпитание, на всички нива. После дисциплина, не наложена, а основана на уважение, и образование: водя момчетата в музеи, в театъра, във фабриките, те трябва да разберат света. Накрая тактика и различни методи на работа. Играя хиперофанзивно: владение на топката, пробиви, създаване на пространства, пресинг, тактически фаул, ако е необходимо, това, което се прави днес, аз го правех преди 50 години“.

Какъв е футболът по времето на Чаушеску?

„Не мога да спечеля първенството с Динамо, защото в Стяуа е синът му, но моята позиция е деликатна, защото тренирам и националния отбор. И там правя по моя начин: веднага включвам 3-4 младежи от провинциалните клубове. Всички са срещу мен, затова организираме приятелски мач: моят отбор срещу селекция от най-добрите играчи в Букурещ, съставена от журналисти, и ги побеждаваме с 3:1. Тогава те разбират, че идеите ми работят. За да подготвим квалификациите за Европейското първенство през 1984 г., завеждам момчетата в Южна Америка: играем срещу Аржентина, Чили, Перу, в Ел Салвадор има революция и трябва да тичаме нощем… Но това ни помага много, печелим квалификационната група, като побеждаваме дори световния шампион Италия. През 1986 г. ме уволняват, три години по-късно пада Чаушеску и печеля шампионата и купата. Знаете ли къде бях, когато получих новината?“.

Къде?

„В Каляри, гост на Анконетани за мача Италия-Аржентина. В крайна сметка приемам ухажването му, харесва ми. Но е трудно да се работи с него, той винаги иска да е главният герой. Помните го с солта на терена, нали? Имам чудесни спомени за него, весел човек, ревностен католик, който не пропуска нито една литургия на Пьяца дей Мираколи, щедър: на всеки лагер в Монтекатини прави подарък на играчите. Но иска и да печели пари: продава ми по един на месец, а после ме изхвърля на улицата„.

И там се появи Бреша.

“По случайност. Кориони ме търси, но ме искат и Стандард Лиеж, и Порто. Така че с жена ми и сина ми правим три билетчета, теглим жребий. В момента на тегленето обаче липсва едно, странно. Намирам го два дни по-късно, залепено под един пантоф: Бреша. Знак на съдбата“.

Кориони, още един от неговите легендарни президенти.

„Човек с изключителна интуиция. Италия живее от колонии: холандците в Милан, германците в Интер, уругвайците в Каляри… така го убеждавам да направи румънската Бреша. Вземаме Хаги, който не беше доволен в Реал: той ми се доверява, прави интелигентен избор, две години по-късно играе страхотно на Световното и Кройф го вика в Барса. Хубавото при Кориони е, че с него мога да пускам младите, а той е доволен, защото после ги продава. Пускам Пирло на 16 години при 2-1 срещу Ипсуич в англо-италианския мач, той губи топката и става 2-2, после ми се налага да се карам с Лузарди, който ме обвинява, че съм пуснал хлапето…“.

Напред с Морати.

„Истински джентълмен, опитва се да ме убеди да остана, но в онзи Интер имам 10 играчи с изтичащи договори, а той беше разгласил, че на следващата година ще вземе Липи, което ми създава проблеми. Морати: все пак той е душата на клуба, чувстваш любовта му, той е пример за един златен период, в който италианският футбол принадлежеше на големите семейства. Днес вече не е така: фондове, консорциуми, чужденци… да, играе се, прави се трансферен пазар, но футболът като забавление се превърна в събитие”.

Но какъв нападателен състав, този Интер…

„Баджо, Джоркаеф, Рекоба, Роналдо, Заморано… Морати е влюбен в нападателите, ако беше взел и няколко силни защитници, кой знае колко титли щеше да спечели този Интер. С Рони имам изключителни отношения: един приятел ми носи портокали от Сицилия, давам му малко, а той ми отвръща с бутилки бира „Брахма“.

Ахметов, човекът на мечтата „Шахтьор“.

„Казвам му, че преди да създадем велик отбор, трябва да играем велик футбол. Не искам шампиони, а таланти, които да развиваме, а бразилците ги познавам добре. Виждам Неймар и Каземиро, много добри, но ми казват, че не могат да бъдат взети. Добре, а останалите? Пристигат Дуглас Коста, Тешейра, Фернандиньо, създаваме система, с която Шахтьор печели много и ако продаде някого, вече има заместник. Ахметов не го прави за себе си, инвестира всичко в отбора. Построява най-красивия стадион в Европа, побеждаваме големите отбори, млади сме, силни, играем страхотно. Печелим УЕФА и всяка година стигаме до четвъртфиналите на Шампионската лига. Знаете ли колко е трудно да се утвърди отбор от Изтока на това ниво? Ако не беше избухнала войната в Донбас, може би щяхме да спечелим Шампионската лига някой ден. Ахметов е прекрасен президент, защото иска да се учи, след мачовете ходим на вечеря или на караоке, защото обича да пее, говорим за футбол, за живота“.

Няколко години по-късно отива при съперниците от Динамо Киев…

„Обаждат ми се, мисля, че искат приятелски съвети, а вместо това ме молят да поема отбора, който е загубил първенството с 23 точки. Приемам и с същите играчи го печеля с 11 точки. Един ден ми казват, че са постъпили 30 милиона и искат да знаят кого да купят. Отговарям: никого, по-добре си направете нова зала и вземете микробуси за младежките отбори. Това са покупките, които остават“.

През 1970 г. в края на мача той разменя фланелката си с Пеле.

„Все още я имам. Мръсна от пръст, никога не съм я перел. Оградих я, тя е в музей“.