Целият му живот в „Рома“, едно първенство с „Милан“. Алесандро разказва: „Започнах, като копирах играта на Писаро – в „Барса“ един гол, който струва два. А ако трябва да отида на бой, вземам Наинголан със себе си“
Ако е вярно, че животът е пътуване, винаги има места, на които се връщаш с удоволствие. Тези на Алесандро Флоренци имат повече пръст, отколкото трева, където да се търкаля топката, детски викове и високи блокове наоколо. Там той се сбогува с футбола преди няколко месеца с видео, направено от сърце, там започна неговото приключение. „Родителите ми управляваха спортно игрище в Ацилия, близо до Рим. Когато излизах от училище, отивах зад контейнерите, които служеха за съблекални, имаше едно малко място с неасфалтирана настилка, където прекарвах дните си с топка, а майка ми даваше тройния сигнал, когато крещеше, че затваряме и трябва да се прибираме вкъщи. Бях щастливо дете, бях дребничък и всички ме наричаха Сандрино“.
Едно щастливо и талантливо дете. И Лацио, и Рома го искаха.
„Родителите ми ми казаха: ти избери мястото, където се чувстваш най-добре. И веднага щом излязох от Тригория, веднага казах: „Искам да играя тук“. Не си и помислях, че ще прекарам почти цялата си кариера тук…“.
Името му се появява в 1039 заглавия на Sports Prediction, първото от които: „Флоренци, Рома има новия Писаро“.
„Играех като десен полузащитник в тричленно полузащитно звено и по онова време „Пек“ диктуваше правилата, крадях от него движения и игра. Друг, когото обожавах, беше Фабрегас. После изпълнявах много роли, бях радостта на фентъзи футболистите, купуваха ме и печелеха“.
Имаше два дебюта в професионалния футбол.
„Дебютът в Серия А на мястото на Тоти, незабравим. И преотстъпването в Кротоне, което промени живота ми. За първи път живеех сам и то в нов град, трябваше да пазарувам, да готвя… неща, които те правят мъж“.
Флоренци, футбол и видеоигри. Тогава в Швеция с националния отбор до 21 години…
„Калмар, 2013 г., плейофи за квалификация за Европейското първенство. Бяхме суеверна група, при всяко гостуване не можеше да липсва мач на Play. В хотела се погледнахме в очите, след като излязохме от стаите, имаше проблем: телевизорите бяха стари, нямаха връзка за кабели. Но не можехме да се откажем от този ритуал, събрахме пари, изпратихме прес-агента да купи телевизор и той се върна с нещо огромно. Суеверието проработи, на следващия ден спечелихме, аз, Инсигне и Имобиле вкарахме голове. Както и да е, взехме този гигантски телевизор със себе си и веднага щом пристигнахме на летището, ни казаха, че ще излетим с закъснение заради буря. Поставихме го там, между седалките в залата за чакане, извадихме конзолата и се заиграхме. Видеоигрите бяха ни нужни„.
За какво?
“Беше чудесен начин да прекарваме времето заедно. В една стая се събирахме дори по 12-13 души, шегувахме се, разказвахме си истории, ставахме приятели. Ако в кариерата си съм научил нещо, то е, че това е тайната на победата. Един играч може да ти донесе три точки, но шампионата ти го печели отборът“.
Флоренци – човекът на красивите голове. Вкара с ножица срещу Дженоа, а Тоти каза: „Ако вкарам такъв, ще се откажа.“
„Франческо може да казва каквото си иска, той е вкарал незабравими голове, от тази гледна точка дори не мога да си помисля да се сравнявам с него.“
През 2015 г. вкара с лоб от центъра на терена срещу Барселона, а след това наградата „Пушкаш“ отиде при неизвестния Уендел Лира…
„Останах разочарован, според мен правилата са погрешни. Говори се за обективност по отношение на състезанието, но аз бях вкарал в Шампионската лига, а той в Бразилия, в първенството на Гояно… Остава ми радостта, че съм
вкарал гол, който струва поне два“.
Флоренци, сърцето на баба.
„Баба Аурора никога не беше идвала на стадиона, ден преди мача с Каляри (21 септември 2014 г., бел. ред.) й казах: „Ако вкарам, ще дойда да те прегърна, нищо не ми пука“. Нещо, което все още ми е останало в паметта, е погледът на Де Роси, когато се върнах на терена и съдията ми даде жълт картон. Той се приближи и ми каза: „Направи нещо наистина невероятно. Но ако сега направиш някоя глупост и получиш още един жълт картон, ще те убия пред всички“. Кръвта ми замръзна, когато говореше Даниеле, говореше един шериф… След мача избухнахме в смях“.
През годините си Рома винаги е била на косъм от победата, без никога да я постигне. Защо?
„Не смятам, че това е наш пропуск. С Гарсия и Спалети стигнахме до крачка от целта, бяхме отлично подготвени. Но се състезавахме с Юве, която печелеше по 100 точки на сезон…“.
Не се разделихте в най-добри отношения с обстановката в Рома.
„Имаше много недоразумения, но никога не съм отговарял на всичко, което се говореше за мен. Винаги съм искал да говоря на терена, като уважавам екипа: изпотих се до последната капка, и за това никой никога няма да може да каже нищо. Искам да кажа, че никога не съм се карал с никого, а когато срещам феновете, те ме помнят с обич“.
Петте най-силни играчи, с които е играл?
„Тоти, Ибрахимович, Неймар, Мбапе и Ди Мария. Аз стоя на пейката и аплодирам“.
Най-лудият?
„В добрия смисъл Наинголан, той струва колкото петима. Живее по невероятен начин, винаги на максимум. Извън терена човек може да прави каквото си иска, важното е какво прави на терена. А той го виждаше с тази решителност, тази свирепост, това желание да помага на съотборниците си… Ето, ако трябва да отида на бой, ще взема Раджа“.
Кой се обличаше най-зле?
„Аз, но после се подобрих. Всъщност, по-зле от мен беше Манолас: спомням си го с черна чанта през рамо…“.
Флоренци нумеролог: как ви дойде тази страст?
„Слушайки подкаст и четейки няколко книги. Ако човек събере цифрите от датата си на раждане, се получава число от 1 до 9: при мен излезе 7, а единствената година, в която спечелих титлата, в Милан, носех номер 25, 2+5 прави 7. Виждате ли? Свързват се много неща…“.
