Бившият полузащитник, сега треньор на отбора на Серия D: „Луизо в Сора се подиграваше с техниката ми, но аз компенсирах с хъс. Баджо успя да ме накара да вкарам два гола, Меси на 18 години ме направи за смях…”

Джаникеда си е присвоил онази известна песен на Лигабуе: „Не е просто полузащитник, а „животът на… Джулиано“. Стефано Фиоре ми я тананикаше постоянно по времето в Удинезе, когато тичах из целия терен, за да си връщам топката. Никога не съм имал таланта на големите, моята задача беше да събарям противниците“. Бившият полузащитник, роден през 1951 г., започна като аматьор в родния си град Понтекорво, в провинция Фрозиноне, и стигна до Шампионската лига, носейки екипите на Лацио и Ювентус: „Маркирах Роналдо, Анри, Тоти, дори и много младия Меси. В „бианкочелестите“ станах капитан, като слушах Дел Пиеро разбрах какво означава да си лидер“. От няколко години Джаникеда е избрал да се върне там, където всичко е започнало: „Тренирам момчетата от Rappresentativa Serie D, младежкия национален отбор на аматьорите. Заедно с нашите скаути подбираме най-добрите U18 сред 162-те отбора в първенството. През годината организираме приятелски мачове и играем в турнира във Виареджо, най-добрата възможност за играчите да се откроят“.

От Гати и Ачерби до Камбиасо и Лука: много са тези, които са започнали от Серия D и са успели.

„Светът на аматьорския футбол се е променил коренно. Клубовете инвестират много, а треньорите знаят как да развиват момчетата. Всяка неделя е битка, младежите се научават да издържат на ударите и се подобряват“.

Често се казва, че обновлението на италианския футбол трябва да започне от младежите. Съгласен ли сте?

„Трябва кураж. Трябва да се инвестира в обучението на треньорите, в инфраструктурата. Младите трябва да бъдат подкрепяни в пътя им на футболно и лично развитие. Чам от Верона, Ианони от Сасуоло, Прати от Каляри: всички са минали през представителния отбор. Тези, които започват от младежките сектори, са по-умели технически, а тези, които се закаляват в Серия D, знаят какво означава да имаш хъс и да се бориш за всяка топка“.

Аз и Фиоре преминахме заедно от Удинезе в Лацио. Той ми пееше „Una vita da Giuliano…“

Джулиано Джаникеда

Вие сте изградили кариерата си, залагайки на упоритостта.

„Когато играех в С2 за Сора, Паскуале Луизо ми казваше на шега: „Имаш крака като ютия“. Техниката не беше моята силна страна, компенсирах с решителност. На 21 години се озовах в Удинезе на Закерони. В онези години всички се страхуваха от нас, винаги се борехме за Европа“.

Най-симпатичният в групата?

„Джовани Стропа, постоянно организираше шеги. Веднъж влезе с Фиат 500 в съблекалнята и натисна клаксона. Не успяхме да изкараме колата оттам“.

Той се изправи срещу най-силните: от Роналдо до Баджо, минавайки през Руи Коста и Зидан.

„Роналдо беше извънземен, невъзможно да бъде спрян. Маркирах Зинедин в първия си мач срещу Ювентус, това беше през 1997 г. За да го дразня, опитах всичко: ритници, подсечки. Той не реагираше. През второто полувреме с много груб фаул ме удари по глезена. В този момент разбрах, че не трябва да го ядосвам“.

Две години по-късно дойде повиквателната от Зоф за националния отбор.

„Играх три мача с Италия. В един квалификационен мач за Евро 2000 срещу Дания дори получих червен картон в края. Най-хубавата история обаче е с Роби“.

Разкажете ни.

„Бяхме съперници и съотборници в националния отбор. В петнадесетгодишната си кариера отбелязах четири гола. Баджо с две асистенции успя да ми помогне да отбележа два гола по време на тренировъчен мач“.

Футболът ви е дал много приятели: един от тях е Стефано Фиоре.

„През 2001 г. заедно преминахме от Удинезе в Лацио за 88 милиарда лири. Той имаше класа, за разлика от мен. В края на всеки мач, когато излизах омазан с кал и пълен с синини, той ми пееше песента на Лигабуе: „Един живот като… Джулиано. Не просто полузащитник“. Имах късмета да познавам и Боргоново и Михайлович, двама шампиони, които нося в сърцето си“.

В Лацио дебютира в Шампионската лига и дори стана капитан.

„Имаше Неста, Креспо, Инзаги. Спечелихме Купата на Италия, като победихме Ювентус на финала през 2004 г. Година по-късно Ди Канио отбеляза първия гол под „Курва Суд“ в онова дерби, спечелено с 3:1 срещу Рома. Разменихме няколко думи повече с Тоти. За нас това беше голям празник“.

Ювентус на Капело беше последната важна спирка в кариерата му.

„На първата тренировка с „бианконерите“ пристигнах с час по-рано. Мислех, че съм първият, но всички вече бяха там: Буфон, Трезеге, Ибрахимович. На следващия ден пристигнах два часа по-рано“.

Това лято откри таланта на Меси.

„Играхме за Трофея Гампер срещу Барселона. Лео беше на 18 години. Опитах се да му отнема топката с шпагат, той се отклони, за да ме избегне. Паднах неумело, а Меси вече се беше насочил към вратата. Капело каза: „Той ще стане най-силният в света“. Беше прав“.

Вие избрахте да останете в Серия Б след „Калчополи“.

„Организираха среща между най-опитните играчи, Дел Пиеро каза: „Ювентус винаги е Ювентус, категорията няма значение“. Всички бяхме съгласни“.

Днес Джаникеда започна наново с младите.

„Имах късмета да преживея една прекрасна кариера: Серия А, Шампионска лига, национален отбор. Не мислех, че ще успея, но вместо това успях. На момчетата казвам да не спират никога да вярват в мечтите си“.