Рома е любимият му отбор, а с Милан спечели титлата: „За „росонерите“ беше трудно да се представят по-зле от миналия сезон. „Олимпико“ без лекоатлетическа писта би донесъл на „джалоросите“ 6–7 точки повече годишно. Модрич е като Тоти, Занети и Малдини“

Винаги е тичал на пълни обороти, не е изненадващо, че реши да се откаже в залата: „Тичах дори и там и в един момент си зададох въпроса: „Защо го правиш?“. Вече нямаше смисъл. Беше дошло времето да се вслушам в себе си – през последните две години играех в условия, които не са нормални за професионален футболист. И днес, ако можех да върна времето назад, пак щях да направя същия избор. Доказателството? Бях на стадиона за мача Милан – Фиорентина и не ме обзе онова усещане за… ъм… „Боже, колко бих искал да съм на терена““. Но Алесандро Флоренци съвсем не е станал безразличен към футбола, напротив. Напротив, този уикенд го очаква неговият мач: от една страна „Рома“, отборът на сърцето му, този, в който е роден и израснал; от друга – „Милан“, отборът, с който спечели титлата и приключи кариерата си.

Две снимки на Флоренци, по една за всеки екип.

„С екипа на Рома със сигурност дебютът ми през 2011 г., когато влязох на мястото на Тоти срещу Сампдория. Но и четвъртфиналът в Шампионската лига срещу Барса – мач като този никога не съм преживявал: заради стадиона, заради това колко перфектни бяхме ние, заради мача, който се получи. С екипа на Милан няма съмнение: следобедът в Сасуоло, този на титлата, трофей, който ми липсваше, и огромно удовлетворение след един изключителен сезон“.

Милан – Рома: кой има повече за губене?

„Милан, защото има за цел да се върне в Шампионската лига, но със сигурност може да се стреми към нещо повече. Рома пристига като лидер в класирането, играе добре и статистиката е на нейна страна…“.

Между другото, очаквахте ли такава Рома?

„Винаги съм смятал, че Рома има много силен състав, но от определена гледна точка е изненада да я видя толкова високо в класирането. Да усвоиш стила на игра и нивото на физическа подготовка, които налага Гасперини, за толкова кратко време не е лесно, и това ме кара да мисля, че има резерви за подобрение. Ще трябва да видим къде ще се намира през март, за да разберем за какво ще може да се бори“.

Същото важи и за „Милан“: очаквахте ли го такъв?

„Истината, без заобикалки? Беше наистина трудно да се представи по-зле от миналата година, от всяка гледна точка. Фактът, че имат само едно състезание, в което да се състезават, и че са взели толкова добър и опитен треньор, помага, а освен това са направили добър трансферен прозорец: пристигнаха силни играчи, начело с Модрич, и опитни. Но и изходната точка беше налице, защото миналата година отборът беше добър. Но, ех, има такива сезони, в които се случва всичко възможно и резултатите просто не са на твоя страна, капитане…“

В борбата за титлата бихте ли включили и двата отбора? Кажете ни вашата класация.

„Фаворити са Интер и Наполи – на равни начала. Но внимавайте, това е отворена борба, класирането ще се види през пролетта. Ако Рома остане там горе, може да има думата си, Милан има само едно състезание и със сигурност ще остане там, и да не забравяме Юве, която според мен ще спечели много от смяната на треньора“.

По повод на единственото състезание: има хора, които казват, че това, че не играеш в купата, има обратен ефект, отпуска напрежението…

„Не. Преживял съм го на собствения си гръб, не съм съгласен. Според мен спечелихме титлата с Милан, защото отпаднахме от Шампионската лига и така успяхме да работим добре от физическа гледна точка. А днес това да стигнеш до мача физически подготвен прави разликата“.

Милан и Рома, един и същ проблем: централният нападател.

„В основата винаги стои проблем с увереността. Опитът ми подсказва, че когато играчът няма увереност, той има склонност да се самосаботира. След това случаите са различни: централният нападател на „Милан“ се казва Санти Хименес, стига до вратата, има много положения и му липсва съвсем малко – едно зрънце пясък, за да се отпуши. В Рома, от друга страна, не се знае кой е централният нападател, и това е донякъде същият проблем, с който се сблъсква и Юве. Това не е тривиална роля: подобно на вратаря, трябва да се знае кой е титулярът. Липсата на сигурност може да повлияе на сезона на един футболист“.

В Рим атмосферата е напрегната: добавена стойност или тежест върху раменете?

„Да не се шегуваме, това е добавена стойност. Изпитвам тръпка, докато го казвам: представете си какъв би бил „Олимпико“ без лекоатлетическата писта. Това би донесло поне 6–7 точки повече на сезон“.

Вие сте играли с най-големите: обяснете ни такъв Модрич на 40 години?

„Той прави разликата с ума си, с начина, по който вижда футбола, но преди всичко с начина, по който го е преживял. Модрич е като Тоти, Малдини или Занети: вижте през годините как са се грижили за себе си по отношение на хранене, подготовка, постоянство. Модрич не е такъв, какъвто е, защото е започнал диета миналата година, за да се разберем… Важен е пътят, който е изминал“.

Може ли да ни обясните и Леао? Кога се проявява шампионът, който носи в себе си?

„Рафа има свой стил, има нужда от огромно доверие, ще направи следващата стъпка, когато разбере колко е силен. И не е случайно, че всички му искат да направи тази крачка, защото всички смятат, че е на прага да се превърне в шампион. В противен случай нямаше да му го искат. Надявам се да го направи скоро, защото го заслужава и защото го обичам“

Габиа, Бартесаги, Писили, Пелегрини… какво е да играеш с екипа, който те е формирал?

„Четирима специални момчета за мен. Пелегрини е приятел, Писили съм го виждал как расте, а на Матео и Давиде мисля, че съм дал нещо, защото в „Милан“ те бяха младите, а аз бях старец. Да играеш за „своя“ отбор може да ти даде повече, но това са и тежести, и чести. Натискът върху теб е по-голям от този върху останалите, но ако знаеш как да се справиш с него, тогава той се превръща в гориво и наистина те кара да летиш“.

Камарда отбеляза първия си гол в Серия А и го посвети именно на нея.

„Човек, който държи на думата си. Миналата година го дразнех доста, защото виждах нещо в него – той е момче с невероятен глад за успех. Винаги му казвах: „Заради това, което ти давам, първият ти гол в Серия А трябва да ми го посветиш“. Беше шега, разбира се, на мен ми стига едно „благодаря“ за съветите, каквито получавам от много момчета. Но това посвещение ми достави огромно удоволствие. Написах му онзи ден, след пропуснатия дузпа срещу „Наполи“: „Знай, че аз ще съм този, който ще се обади, когато нещата вървят зле. Когато вкараш първия си гол в Серия А, всички са добри““.

Виждате ли някой друг като Флоренци наоколо?

„Не, не виждам. Може би има такъв, но не ми е попаднал на очите. Но не защото мисля, че няма по-силен от мен, а… говоря за някой с моите характеристики“.