Бившият полузащитник разказва: „За Уливиери бях „Анатроне“. Тренирах отбора на Юве до 23 години, сгреших, че напуснах за Серия Б. Можех да отида в Интер“

Ламберто Заули беше може би първият италиански прототип на едър и силен номер 10. Номер 10 беше стандартен тип – техничен и бърз. Заули въведе физическата сила, не случайно го сравняваха със Зидан. Несъстоятелно сравнение, но началната буква „З“ в фамилията му, масивното тяло и способността да защитава топката го правеха впечатляващ, почти правдоподобен.

Да започнем с датата на раждане: в алманасите и в Уикипедия е записано 19 юли 1971 г.

„Но аз съм роден на 17 юли. Това е грешка, допусната при изготвянето на първата ми лична карта, когато бях на 16 години. Служителят написа това „19“, което после се запази.“

Роден съм в Рим, в квартал Монтесакро.

„Когато бях на две години, баща ми Лоренцо, анестезиолог, се премести в болницата в Гросето и там израснах. Татко е играл за Гросето в Серия С, като полузащитник, точно като мен. Ние сме фенове на „Рома“. Водеха ме на „Олимпико“, за да гледам „Рома“ на Лиедхолм, от шампионския сезон през 1983 г., и мечтаех да стана Фалкао или Бруно Конти“.

 Много прякори. Да започнем с първия – „Принцът“.

„Съотборниците ми във Виченца ми го лепнаха, защото не си мръсвах ръцете с практични неща. Ако трябваше да се организира вечеря, аз се появявах само за да ям и нищо повече“.

Заули – „Зиданът на бедните“.

„Това не е точно. Във Виченца ме наричаха „Зиданът на Тривенето“. В Палермо президентът Зампарини ме представи като „Зидан от Серия Б“. Говорим за нищо. Зидан беше единствен по рода си“.

Анатроне?

„Този прякор ми го измисли Ренцо Уливиери в Модена. Бях в „Примавера“, висок и кльощав, от време на време тренирах с първия отбор и треньорът крещеше: „Дайте топката на Анатроне, защото той знае как да я защити!“. Харесваше ми да имам топката, исках я, дори когато бях маркиран, използвах тялото си, не губех контрол.“

Заулик?

„Може би в Болоня, но не съм сигурен.“

Заули, с ударение върху „и“?

„Да, това се роди от заглавие във вестник. Напомняше за Платини, французин като Зидан. Преувеличения.“

Франческо Гуидолин беше „неговият“ треньор: работи с него в Равена, Виченца, Болоня и Палермо.

„Дължа му много. Говорехме малко, но се разбирахме. В Равена играех като крило, защото все още можех да тичам. В Виченца ме премести зад Паскуале Луизо, централния нападател, в схемата 4-2-3-1, в която имаше младия Амброзини като полузащитник. „Амбро“ на 20 години имаше зрелостта на тридесетгодишен“.

Вярно ли е, че при дебюта си на „Сан Сиро“, в мача „Милан“ – „Виченца“, се представи с тунел?

 „Да, направих го на Андре Круз (защитник на „росонерите“, бел. ред.). Мислех и все още мисля, че хората ходят на стадиона, за да видят изобретателни ходове. Затова се опитах“.

С Виченца стигна до полуфинала на Купата на купите срещу Челси. А вие, в първия мач на „Менти“, отбелязахте победния гол за 1:0.

„След пас от Вивиани изненадах всички с акробатично овладяване на топката. Топката обаче ми се отклони малко надясно. Успях да я задържа, прехвърлих я на левия крак и я промуших в ъгъла с „неправилния“ си крак. В реванша в Лондон поведохме в резултата с гол на Луизо след моя асистенция. После ни отмениха гол за несъществуващ офсайд – днес с VAR той би бил зачетен. Загубихме с 3:1. Това беше „Челси“ на Виали и Зола“.

Някаква анекдота за Гуидолин?

„Показваше ни невероятни мотивационни клипове. Появяваше се в съблекалнята облечен в камуфлажна униформа, за да ни подтикне да се борим“.

А за Зампарини в Палермо?

„Искаше Серия А, направи сензационен трансферен прозорец, но в началото не всичко вървеше идеално, пресата го критикуваше. Един ден се появи в съблекалнята и всички скочихме на крака, сякаш в училище беше влязъл директорът. Очаквахме да се държи като типичния Зампарини – гръмотевици и мълнии. Грешахме. Той застана на наша страна, защити ни и нещата се обърнаха. Изкачихме се в Серия А. Видях отново една снимка от състава на Палермо: там бяха Закардо, Гросо, Бароне, Тони и Барзагли, световни шампиони от 2006 г. Само аз не отидох на това световно първенство“.

От онзи отбор на Палермо само аз не отидох на Световното първенство през 2006 г…

Ламберто Заули

През 2006 г. на неговата позиция бяха Дел Пиеро и Тоти….

„А преди тях бяха Баджо, Зола и Манчини. Невероятно богатство. В навечерието на Световното първенство през 2002 г. ми стигна слух, че Трапатони иска да ме повика, но после в Корея селекционерът взе Кристиано Дони – да речем, десетка от моето ниво. Дони обаче през онзи сезон беше вкарал повече голове“.

Никога ли не сте били близо до голям отбор?

 “ В края на мача Виченца – Ювентус Липи ме приближи при входа на тунела към съблекалните: „Чух, че отиваш в Интер. Браво, поздравления“. После обаче не отидох в Интер на Морати и дори не знам защо. Явно е трябвало да свърши така“.

Заули като треньор. Много провинциални отбори и Юве, между „Примавера“ и „Под 23“ в Серия С. В „Юве“ той е израстил Фаджиоли, Мирети, Суле, Илинг-младши…

„И Николуси Кавиля, Драгусин, Де Винтер, Барбиери. Мирети вижда играта десет минути преди останалите. Фаджиоли има абсолютен контрол над топката. А що се отнася до Суле, много съперници от „Лега Про“ в края на мача ми казваха: „Треньоре, този е на друго ниво““.

Защо напусна „Юве“?

„Защото „Юдтирол“ ме покани в Серия Б и аз приех предложението, воден от амбиция, въпреки че Манна и Черубини, моите ръководители в „Юве“ – хора, които бяха от ключово значение за моя път – ме молеха да остана. Мечтаех за изкачване в класацията, но в „Юдтирол“ всичко приключи, преди да е започнало, поради недоразумения. С оглед на това, което се случи, сгреших. По-скоро бях луд. Не се напуска „Юве““.