Бившият защитник на Рома разказва: „Виждам себе си в Манчини, той е лош и знае как да организира играта. Аз расист? Който ме познава, знае, че това не е вярно. Капело беше твърд, Земан гледаше отвъд, Луческу беше учител по живот“

В Рим го наричаха Терминатор, защото на терена той не беше човек, който избягваше сблъсъците, напротив. Но Антонио Карлос Заго беше много повече от „лош“ защитник. В столицата той игра пет сезона и спечели титлата през 2001 г. като основен играч, като записа и 37 мача за Селесао. След това последва кариера по целия свят – в Турция, Япония, Испания и Бразилия, преди да стане треньор. В тези дни Заго се завърна в Рим, преди да отпътува обратно за Сао Пауло. Но с едно обещание: „В Италия се връщам веднага щом мога, това е моят втори дом“.

Изминаха 25 години от последния шампионат. Може ли това да е подходящият момент за четвъртия?

„Всяка година си пожелавам това да е подходящият момент, мина твърде много време. Но мисля, че е редно да мечтаем тази година. Сега Гасперини трябва да остане на върха до декември, а след това с 2-3 подкрепления целта е постижима, и защото не виждам ясен фаворит в шампионата. Всичко е много изравнено“.

А кога вашата Рома разбра, че е дошъл подходящият момент да спечели?

„Когато дойде Батистута, разбрахме, че нещо се променя. Може би победата над Парма след обрат в първия кръг беше донякъде повратната точка, но всъщност още преди началото на първенството усещахме, че можем да постигнем нещо велико. Пристигнаха и Самуел и Емерсон, Тоти се развиваше непрекъснато, имаше шампиони като Алдаир, Кафу, Кандела или Монтела. А после се случи и онзи неприятен епизод…“

Кой?

„Е, титлата на Лацио от предната година. Не бяхме го преглътнали, искахме веднага да върнем усмивката на нашите фенове. Това ни даде допълнителен тласък“.

26 години по-късно може ли да ни разкажете какво точно се случи с Симеоне в дербито?

„Той провокираше и се беше нахвърлил върху Маркос Асунсао. По природа винаги се втурвах да защитя съотборниците си, избухна кавга и направих нещо, което не е в моя стил. Знам, че феновете все още си спомнят това плюене като хубав спомен, но за мен не е така“.

Съжалявате ли?

„Абсолютно да, беше грозен жест. Тогава казах: бих го направил отново, но днес не е така, макар че инстинктът понякога те кара да правиш неща, които не би искал. Случвало ми се е и други пъти, но който ме познава, знае какъв човек съм“.

Имате ли предвид обвинението в расизъм в Бразилия през 2006 г.?

„В онзи момент бях извън себе си, не мислех за това, което казвах. Извиних се многократно, да не говорим, че съм расист. Най-добрите ми приятели са Алдаир, Кафу и Сезар Сампайо“.

Вие бяхте инстинктивен, но имахте и способност за организация, която не е типична за защитник. Виждате ли себе си в някой от днешните футболисти?

„Виждам подобно развитие у Манчини. Той има нужната агресивност и освен това играе много добре с топката. Надявам се да продължи да се развива, защото освен че е добър защитник, може да стане и велик капитан на Рома“.

В онова Серия А имаше много шампиони. Кой беше този, който я ядоса най-много?

„Аз ги ядосвах повече. Най-трудният за маркиране беше със сигурност Роналдо Феномено, все още имам кошмари от онова 4-5 на Олимпико. Беше неуловим. Друг, който ни създаваше много главоболия, беше Шевченко. Но и ние имахме един, който беше също толкова силен. Разбира се, говоря за Тоти“.

Между другото, вярно ли е, че говореше в съня си и не ви позволяваше да спите?

„За съжаление, вярно е! Когато дойдох през първата година, ме настаниха в стая с него и за мен това беше чест. Разбира се, веднага приех. Но през нощта той хъркаше и говореше силно. Веднъж изкрещя: „Дай ми топката, дай ми топката“. Отидох да го успокоя и бавно той отново заспа нормално. Но аз не спях и исках да си почина, затова помолих да ми сменят стаята. От следващата година Тоти спа сам“.

Съжаления?

„В Рома – никакви, наистина. Не можех да дочакам да бъда в Тригория, бяхме страхотна група. Срещахме се и на вечеря, на рождени дни, на почивка. С Бразилия със сигурност това, че не спечелих Световното първенство. През 1994 г. получих травма на лицето, 4 фрактури на скулата, и пропуснах шанса си. През 1998 г. Загало реши да не ме повика, а през 2002 г. загубих баща си и преживях труден момент“.

5 години в Рома, след което обиколи света. Защо никога не си останал дълго на едно място?

„Всъщност исках да играя до края на живота си в Рома, никога не съм се чувствал толкова добре никъде по света, колкото там. За съжаление през 2002 г. решиха да не подновят договора ми, никога не разбрах причината. После опознах много култури, японската е източник на знания за организацията, която имат във всичко“.

Земан, Капело и Луческу. Може ли да ни даде по едно прилагателно за всеки от тях?

„Земан беше човек, който знаеше как да гледа напред. Никога не съм виждал някой да тренира атаката така, както го правеше той. Капело беше строг, но и човек, който знаеше как да управлява група с силни индивидуалности. Луческу е майстор. Работих с него две години в Шахтьор. Младите играчи, които идваха предимно от Бразилия, в началото се страхуваха от него, но освен че ги учеше на футбол, той ги възпитаваше как да живеят. Всички, и казвам всички, играчите, които е тренирал, и до днес му изпращат съобщения, обаждат му се, ако имат проблеми“.

Тренирал е много отбори, а също и национален отбор като този на Боливия. По-лесно ли е да си играч или треньор?

„Няма сравнение, по-добре е да си футболист. Като треньор трябва да управляваш 25 души, всеки със своя характер, свой ритъм, свой начин на игра на терена. Всеки път трябва да намериш правилния ключ, понякога се получава, друг път не толкова.“

Сега начело на Бразилия е Анчелоти, той ли е подходящият човек?

„Той е най-добрият треньор в света. Убеден съм, че с него Бразилия ще спечели световното първенство, не знам дали следващото или това през 2030 г., но никой друг освен него не може да го постигне. Селесао преживява криза, както и Италия, която на всяка цена трябва да се класира за световното първенство“.

Имате ли някакви съмнения след загубата от Норвегия?

„Това, което ме изненадва като бивш защитник и фен на Италия, е липсата на способност да се защити резултатът. „Азурите“ са известни с това от десетилетия, не разбирам какво се е променило. Не става въпрос за липса на талант, а за промяна в менталитета“.