Както срещу Австралия и Белгия, така и срещу Испания, италианската двойка прекара времето в очакване на „реванш“, който така и не се състоя. Но все пак празнуваха: „Самият факт, че сме там, им дава увереност, а те ни дават увереност – това е най-важното“
След последния ускорен удар с дясната ръка Флавио разбира, че е успял. Филипо тича към него, Матео прескача таблата, ограждащи резервната скамейка, и отива да го прегърне. А от съблекалните се връщат на корта Симоне и Андреа. Италия спечели с 2:0 в единичните мачове, няма нужда от тях. Както срещу Испания, така и срещу Австрия и Белгия. В Болоня Болели и Вавасори прекараха времето си в вечно очакване да играят решаващ мач, който така и не се състоя. Финалът, преди всичко, беше истинска люлка от емоции. С дълго и изнервящо очакване, преди всички заедно да вдигнат „Инсалатиерата“. След първата точка, спечелена от Беретини, мачът на Коболи се развиваше много зле. Мунар изглеждаше като фурия, а Флавио беше изгубил енергията си. Самият баща Стефано вече не вярваше. Болели и Вавасори, избрани от капитана Воландри за евентуалния решаващ мач, в даден момент отидоха да се загреят, да прегледат мислено схемите и да се настроят на състезателната атмосфера. Всичко това беше ли напразно? Не, защото всичко има смисъл в химията на Купа „Дейвис“.
Болели и Вавасори образуват изключително сплотен тандем: създаден през лятото на 2023 г. и способен да достигне три финала в турнирите от Големия шлем (Откритото първенство на Австралия през 2024 и 2025 г., „Ролан Гарос“ през 2024 г.), да спечели 7 титли от ATP и да се класира за втори пореден път за финалите на ATP, като преди няколко дни в Торино стигна до полуфиналите и завърши и тази година в топ 10 на световната ранглиста в тази дисциплина. Вавасори се чувстваше като у дома си в Торино: за да тренира, той винаги се връща в „Ct Pinerolo“, където работят баща му Давиде, който е и негов треньор, майка му Дорина и сестра му Сара. Болели, от друга страна, е роден и израснал в Болоня и се е развивал като тенисист в „Country Club“ във Виланова, на кратко разстояние от панаирното градче, което беше домакин на Купа „Дейвис“. Той държеше да бъде в центъра на вниманието. И двамата държаха на това, и защото Андреа и Симоне, въпреки че са постигнали много успехи в турнирния цикъл, с националния отбор – като двойка – все още не са оставили своя отпечатък. Малка забележка: 40-годишният Болели може да се похвали с по-богата история, с цели 46 изиграни мача в единично и двойно (24 победи, 22 загуби) от 2007 г. насам. Двойката Болели/Вавасори, от друга страна, е изиграла едва три мача в Купа „Дейвис“ – две загуби и само една победа, макар и ценна: 2:1 срещу Белгия в груповата фаза през 2024 г., която се оказа решаваща за преминаването в следващия кръг. Към това трябва да се добави и отпадането в първия кръг, като номер 1 в схемата, на Олимпийските игри в Париж.
НА РЕЗЕРВНАТА СКЛАВКА— Болели и Вавасори никога не излязоха на корта в двете финални фази, водени от Синер, в Малага. Яник през 2023 г. игра заедно със Сонего в решаващите двойки срещу Холандия и Сърбия, а миналата година направи двойка с Беретини, за да отстранят Аржентина на четвъртфиналите. И не го направиха дори в Болоня. За разлика от испанците Гранолерс и Мартинес, които бяха решаващи за победите над Чехия и Германия, италианците стояха на резервната скамейка, чакайки най-накрая да дойде техният ред. „Бяхме готови да играем, но момчетата бяха фантастични, а Флавио осъществи невероятно обращение“, ще каже Болели след церемонията по награждаването. „Знаехме, че трябва да сме готови и мотивирани. Фактът, че сме там, им дава увереност, а те ни дават увереност – това е най-важното. Не е лошо, ако съотборниците спечелят и ние не играем, така е добре“, сподели Вавасори, след което добави: „Казахме го още преди мача на четвъртфиналите: който и да влезе на корта, ще даде всичко от себе си. Израснахме заедно, имаме много силен отборен дух. Когато имаш толкова сплотен отбор, индивидуалните амбиции остават на заден план“.
