В екипа на „росонерите“ Кристиан преживява – по негови собствени думи – най-добрия момент в кариерата си, мисли за подновяване на договора си и е идол на феновете. В САЩ, от друга страна, той беше критикуван, дори от известни личности като Лалас, за „отсъствието“ си при последните повиквателни. Но селекционерът Почетино не може да се лиши от него
Не сме стигнали до нивото на евангелското „nemo propheta in patria“ – никой не е пророк в родината си –, но едно е сигурно: двата футболни свята на Кристиан Пулишич вече не съвпадат. Поне не както се случваше в миналото, не както теоретично би трябвало да бъде. Защото ако от една страна има вселената на „Милан“, където Кристиан е – заедно с Модрич и Рабио – абсолютен идол на феновете и стълб на отбора, от друга страна има галактиката със звезди и ивици, където прозвището „Капитан Америка“ започва – всъщност не от днес – да предизвиква известно недоволство. Нещата леко скърцат. Рейтингът му спада, което се дължи и на няколко отсъствия от състава, които не се приемат добре от американската публика, която в момента е развълнувана от предстоящото Световно първенство на родна земя.
В този последен валс на националните отбори Пулисич направи категоричен избор. Той избра „Милан“. И го направи основно защото това е пауза, която води към дербито, и защото след октомврийската пауза се беше върнал от САЩ с контузия на двуглавия бедрен мускул, в рамките на подход от страна на щаба на „звездно-лентовия“ отбор, считан в Миланело и околностите за доста спорен. Случай, който впоследствие накара селекционера Почетино да защити своите решения и тези на медицинския екип („Игра срещу Австралия, защото се чувстваше добре и защото всички оценки на нашите лекари бяха правилни. А играчът беше съгласен с нас. Милан няма основание да се оплаква“). Изключването му от състава за двете приятелски срещи в САЩ през последните дни очевидно зарадва феновете на „росонерите“, защото в навечерието на дербито „Дяволът“ се нуждае да си върне своя голмайстор. Кристиан, въпреки паузата, остава голмайсторът на „росонерите“ в първенството (4) и за сезона (6, плюс 2 асистенции). Нападателят, който не дава ориентири, играчът, способен да промени баланса в атаката. Той очевидно се чувства в свои води в „росонерите“, дотолкова, че през последните дни заяви, че „преживява най-добрия си момент във футбола“. Бракът му с Милан е обречен да продължи: всъщност скоро ще бъдат възобновени преговорите за удължаване на договора от 2027 до 2030 г.
упреци— Щастлив брак е този в червено-черното. А в САЩ? По принцип няма фен в САЩ, който наистина да може да оспори Пулисич, но без съмнение напоследък не липсваха критиките към този, който в края на кариерата си със сигурност ще бъде коронован като най-добрият американски играч на всички времена. Влиятелни фигури в света на американския футбол като Ландон Донован и Алекси Лалас не спестиха забележките си към нападателя на „Милан“, които неизбежно се отразиха и на част от общественото мнение, особено на най-активните в социалните мрежи. През лятото Донован не прости на Пулисич отказа му да участва в „Голд Къп“, като използва дори остри думи, на които Марк Пулисич, бащата на Кристиан, отговори рязко, наричайки бившия капитан на американския национален отбор „лицемер“. На Алекси Лалас, който сега е водещ коментатор на американския футбол, пък не му хареса, че Пулишич не беше повикан за ноемврийските мачове, като стигна дотам, че постави под съмнение лидерските му качества. „Не мисля, че Кристиан е капитанът, от който този отбор се нуждае, но проблемът е, че няма алтернативи“, каза бившият защитник на Падова в подкаста „State of The Union“. Капитанът не трябва непременно да е най-добрият играч в отбора“.
недоволство— С наближаването на Световното първенство у дома Пулисич плаща най-вече за възходите и паденията на отбор, който изглежда все още е в процес на изграждане. Отсъствието му от „Голд Къп“, завръщането му в Италия преди мача с вечните съперници от Мексико преди година и липсата на повиквателна за ноемврийската селекция – която, между другото, беше „пренебрегната“ и от редица други ветерани – засилиха недоволството, което обаче изглежда временно. Парадоксът се състои именно в това, че това, което безспорно беше най-доброто представяне на националния отбор в ерата на Почетино, се случи без „Капитан Америка“. Резултатът 5:1, с който отбор, съставен предимно от резерви, разгроми Уругвай във вторник вечерта, представлява не само добра отправна точка с оглед на Световното първенство, но и инжекция на увереност за отбор, който през последните месеци определено не е възхищавал феновете си. Едно обаче е сигурно, и Почетино никога не престава да го подчертава: националният отбор на САЩ със сигурност не може да си позволи да пренебрегне таланта на играча от „Милан“.
