„Тук съм, за да бъда мениджър, а не просто треньор“, заяви вчера португалският специалист. А тази сутрин беше уволнен. Засега отборът се ръководи от помощник-треньора Флетчър
Рубен Аморим вече не е треньор на Манчестър Юнайтед. „С отбора на шесто място в класирането, клубът с неохота взе решението за промяна, като счете, че това е най-подходящият момент за това. Това ще даде на отбора възможност да завърши сезона в Премиър лига на възможно най-добрата позиция“, обяви клубът в съобщение, разпространено в 11:08 италианско време. Отборът, който в сряда играе като гост на „Бърнли“ в 21-вия кръг на Премиършип, засега ще бъде ръководен от Дарен Флетчър, а изборът на нов постоянен треньор може да бъде отложен до лятото. Зад дипломатичния език на официалните съобщения обаче се крие реалността на сензационен разрив между Аморим и ръководството на „Юнайтед“, който се разигра публично и с драматични нотки – в типичния стил на „Червените дяволи“ след ерата на сър Алекс Фъргюсън, десетилетие, през което спечелените трофеи са далеч по-малко от броя на треньорите, които са се сменяли един след друг.
Аморим предизвика разрива вчера, след равенството с Лийдс. „Дойдох тук, за да бъда мениджър на Манчестър Юнайтед, а не просто треньор“, заяви той пред журналистите на „Еланд Роуд“. „Искам това да е ясно и да се знае, че ще бъде така през следващите 18 месеца или докато ръководството не реши да промени нещо“. Упрекът към ръководството беше тежък, до такава степен, че ръководството на „Юнайтед“, начело с главния изпълнителен директор Омар Берада и спортния директор Джейсън Уилкокс, беше решило още вчера вечерта да уволни Аморим, но предпочете да си вземе една нощ за размисъл, преди да обяви веднага поредната промяна. С тези изявления, които бяха кулминация на напрежението, станало публично още преди Коледа, беше очевидно, че съюзът между Аморим и „Юнайтед“ не можеше да продължи. Португалецът, който през ноември 2024 г. беше привлечен от „Спортинг“, където се беше утвърдил като един от най-добрите млади треньори в Европа, срещу 11 милиона евро, беше решил с неохота да се откаже от схемата 3-4-2-1, върху която беше изградил успехите си, и то защото „ако купим играчите, от които се нуждая, за да играем по този начин, ще трябва да похарчим много пари“. И беше повторил това и на пресконференцията преди мача с Лийдс, че клубът не можеше да си позволи да го задоволи на трансферния пазар. Въпреки незадоволителните резултати, въпреки че сезон 2024-25 остана в историята като най-лошия сезон на клуба в Премиършип (и най-лошият изобщо от изпадането през 1973-74 г.), в крайна сметка ръководството реши да уволни Аморим заради казаното от него, поради отношения, които се влошиха все по-бързо, пред изумлените погледи на медиите и феновете.
провал— И така ерата на Аморим остава в историята след едва 14 месеца като поредния треньорски провал след Фъргюсън, първият официален провал от ерата на Ineos. Провал и в икономическо отношение, защото съгласно договора Юнайтед ще трябва да изплати изцяло заплатата на португалеца до естествения край на договора, в края на юни 2027 г. През ноември 2024 г. Аморим беше убеден да напусне „Спортинг“ в разгара на сезона, за да се качи на влака на „Юнайтед“: той трябваше да бъде повратната точка, включително и в тактическо отношение, тъй като през кариерата си винаги беше използвал схемата 3-4-2-1, а не 4-2-3-1, с която бяха изградени „Червените дяволи“. Португалецът издържа на натрупаните твърде много разочароващи резултати, както и на критиките за липсата на гъвкавост, проявена с това, че не се отказа от схема, която явно не беше подходяща за наличните играчи. Нещата на терена през този сезон леко се подобряваха, благодарение и на 230-те милиона евро, похарчени на трансферния пазар за преустройство на атаката, както и на сезона без купа, което означаваше повече време за тренировки и усвояване на нова философия. Зад кулисите обаче ситуацията се влоши бързо, като Аморим не е бил доволен от някои решения на клуба на трансферния пазар (най-ярък пример за това е изборът на младия вратар Сен Ламменс пред Еми Мартинес, когото треньорът изрично беше поискал), а различията между него и клуба ставаха все по-големи. Последната капка за Аморим беше, когато преди Коледа ръководството настоя за промяна на тактическата схема, на което той се подчини с неохота. Оттам нататък обаче неговите забележки станаха все по-остри, все по-целенасочени. До изблика в мача срещу Лийдс, който се оказа последната капка за клуба. Неговите 14 месеца при „Червените дяволи“ остават незавършена история – вятър на промяна, който вместо да донесе подобрения, влоши ситуацията. В типичния стил на Юнайтед: много приказки, много дим и никакъв огън.
