Халфът на „росонерите“: „В Милан съм в подходящия момент, Макс ми беше казал, че може да се случи нещо…“

Дойде в Милан, за да спечели, и е убеден, че ще успее. Адриен Рабио не говори за титлата и, верен на линията на Масимилиано Алегри, отлага разговора за март, когато класирането ще е ясно, но след като е вдигал трофеи в ПСЖ и Ювентус, е убеден, че ще направи същото и в Милан.

Защо Рабио има тази „увереност“?

„Защото тук има всички компоненти, за да го направим: клуб като Милан, хубав колектив в съблекалнята и важен технически щаб. Сега трябва да работим седмица след седмица, да се ангажираме максимално и да се жертваме. За да спечелим, трябва винаги да даваме нещо повече, да имаме менталността, която треньорът ни предава“.

Алегри е добавена стойност за Милан?

„Той е победител и ми харесва неговата личност, начинът, по който тренира, страстта му към футбола и амбицията му. Винаги дава всичко от себе си и се разпознавам в начина му на мислене. Извън терена пък е винаги много позитивен, прави шеги и ни кара да се чувстваме спокойни“.

Вие го определихте като своя „футболен баща“.

„През 2019 г. избрах Ювентус заради него. Бях се срещнал с него месеци преди края на сезона и веднага ми хареса. Когато пристигнах в Торино обаче, той вече го нямаше (уволнен и заменен със Сари, бел. ред.). Когато се върна през 2021 г., създадохме чудесни отношения. На терена и извън него“.

Ето защо през август, когато Милан го потърси, той не се поколеба…

„Милан ме търсеше и миналата година, когато бях свободен агент, и бяхме разговаряли. Би ли отборът стигнал по-нагоре от осмото място с мен? Не знам, но като гледам какво правим сега, мога да кажа, че пристигнах в Миланело в подходящия момент. Клубът на „росонерите“ ме искаше и през юли, когато бях в Марсилия, но за мен беше трудно да си тръгна. След като се случи онова нещо (инцидентът в съблекалнята с Роу, бел. ред.), други италиански клубове се свързаха с мен, но аз знаех какво искам. Алегри ми каза: „Да видим какво ще стане…“ и наистина нещо се случи. Не знам как го прави, но той предвижда дори… бъдещето (смее се, бел. ред.)“.

Макс го нарича „Cavallo Pazzo“, неговият помощник Ландучи – „Monsieur“, а във Франция и в Торино беше „Il Duca“. Кое е любимото ти прозвище?

„В Париж бях „Le Duc“, а в Торино станах „Il Duca“. „Cavallo Pazzo“ ми харесва и ме олицетворява: когато изляза на терена… За Ландучи съм „Монсеньор“ още от времето на Юве: звучи добре“.

Алегри казва, че в сравнение с годините в Ювентус си се подобрил. Съгласен ли си?

„Чувствам се по-лидерски и по-зрял, но не съм „стигнал“: докато играя, се опитвам да се развивам постоянно, всеки сезон. Миналият сезон, например, беше важен за мен и мисля, че съм направил още напредък. Същото важи и за последните месеци в Милан: опитвам се да обръщам внимание на детайлите, внимателно изучавам видеозаписите на противниците, а също и моите. И когато видя на записите, че правя нещо правилно, което може би преди не правех… харесва ми“.

Досега все още не сте отбелязали гол. Ще успее ли да отбележи гол в събота срещу Лацио?

„Надявам се. Бих искал да вкарам колкото се може по-скоро както на „Сан Сиро“, така и като гост. Харесва ми да вкарвам голове или да давам асистенции, но основната ми роля не е това: аз трябва да помагам на отбора с тичане, борба, съвети и опит. Ако продължаваме да печелим и аз не вкарвам гол, пак е добре“.

В шест мача с вас на терена „Дяволът“ постигна пет победи и едно равенство, като допусна само един гол. Как обяснявате тези цифри?

„Може би съотборниците ми имат повече доверие и на психическо ниво им предавам увереност. Опитвам се да говоря много, особено в най-трудните моменти на мача, за да държа всички концентрирани. Винаги давам всичко от себе си и другите го усещат“.

Така че с Рабио на терена…

(усмихва се) „Всичко е по-лесно…“.

Когато имаше контузия в прасеца, Алегри ви притискаше ли да се върнете по-рано?

„Питаше ме кога ще се върна по три-четири пъти на ден, но всъщност искаше да играя само когато съм напълно готов, защото контузията беше сериозна. Да имаш треньор, който ти говори често, дори когато не си на разположение, ти помага да останеш фокусиран върху целта. И в това Алегри е страхотен“.

Какви усещания ти остави дербито?

„Щастие, защото това е специален мач за Милан и миланистите. Беше хубаво да спечелим първото дерби на „Сан Сиро“ и съм горд от това, как играхме. Тези три точки ни дават допълнителна увереност“.

Рано ли е да говорим за титлата?

„Да. Няма смисъл да мислим за титлата: опитваме се да спечелим всеки мач и да постигнем целите, които сме си поставили (класиране за Шампионската лига, бел. ред.). Колкото повече седмици минават, толкова повече виждаме, че отборът има нужните качества и менталитет. Без контузии, надяваме се през февруари-март да сме в позиция да се борим за титлата“.

А ако Маиньян продължи да спасява така…

„Беше изключителен“.

Надявате ли се, че ще поднови договора си и ще остане в „росонерите“?

„Да, разбира се, надявам се, както всички в Милан. Майнан е изключителен вратар и няма много други в света, които да са толкова силни като него. За нас той е решаващ играч, а освен това Майк обича фланелката на „росонерите“. Не се намесвам в преговорите между него и ръководството на клуба, но се надявам да продължи да се развива в този клуб, с треньор като Алегри и в тази група„.

Нкунку, от друга страна, все още не е в най-добрата си форма.

“Той е талант и вече го е доказал в миналото. Познавам го, защото сме израснали заедно – той, Майк (Майнан, бел. ред.) и аз. Дойде от Челси в лоша форма и трябваше да се адаптира към трудно първенство като Серия А, но сега е във форма и е мотивиран. Сигурен съм, че веднага щом се отпуши…“.

Леао, от друга страна, се развива много добре.

„На тренировките се старае много и днес (вчера, бел. ред.) например направи няколко слайдинга в защита, за да си върне топката: хубаво е да видиш талант като него, който се жертва за отбора. В сравнение с времето, когато бях в Юве, той се е подобрил много“.

Дори вие, който сте играл с толкова много шампиони, сте впечатлен от Модрич?

„Той е скромен човек и обича футбола като дете. В халфовата линия с него се чувствах много добре още от първия ден, защото има качества, визия за играта, но дава голям принос и при отнемането на топката, като тича и влиза решително, когато трябва. Той е изключителен играч, който ме удивлява с желанието, което на 40 години показва на терена всеки ден. Много го уважавам: когато съм на неговата възраст, се надявам да имам все още тази страст“.

Какви спомени имате от Де Зерби?

„Миналата година се справихме добре. Де Зерби е луд по футбола и когато излизаше от спортния център, отиваше у дома, за да гледа всеки мач. На следващия ден, може би докато говорехме за тактика, ни питаше: „Кой е гледал мача вчера? Забелязахте ли, че…“. Това е невероятно“.

Говорейки за бившите си треньори, в събота срещу Лацио ще се срещне отново със Сари.

„Ще бъде хубаво да го видя отново. В Ювентус преживяхме една особена година: в началото играех малко, но след Covid винаги бях титуляр и спечелихме титлата. Сари е велик треньор“.

По-малко от месец след това е насрочена Суперкупата на Италия, а в края на сезона ще има Световно първенство: има ли още място във витрината ти?

„Предстои ми важна година, в която мога да спечеля както с Милан, така и с Франция. Надявам се да успея и да играя до финала на Световното първенство. Срещу Италия? Плейофите са трудни, но се надявам да се класира, защото трябва да бъде на Световното.“