След невероятното решение на КАФ да присъди Купата за 2025 г. на Мароко, преразказваме събитията от невероятния финал в Рабат
Доверието в едно движение е сериозно застрашено. Как е възможно след два месеца да се присъди континенталната купа на масата, като се уважи жалбата на загубилия национален отбор – не заради допинг или нередовни регистрации, а заради инцидент, станал на терена и следователно – на този етап бихме казали, че само теоретично – пред очите на всички? Според правилника ставаше въпрос за класически случай на „черно и бяло“. Сивото беше съвсем малко. Дон Кинг, легендарният боксов промоутър, обичаше да казва „Само в Америка“, макар че при него това имаше положителен смисъл. Тук ни се иска да кажем „Само в Африка“, с тъга за онези, които мечтаят да видят този континент да се развива, не само в спорта.
След сензационното решение на КАФ (Африканската футболна конфедерация), председателствана от Патрис Мотсепе, да присъди с резултат 3:0 на масата изданието на Купата на Африка за 2025 г. на Мароко – страната-организатор (която ще бъде домакин и на мачове от Световното първенство през 2030 г.) – за сметка на Сенегал, е добре да си припомним какво се случи вечерта на 18 януари в стадион „Принц Мулай Абдела“ в Рабат. При резултат все още 0:0 съдията отсъди осем минути добавено време. Сенегал се надяваше на гол от Гее в 92-рата минута след като Сек удари гредата, но съдията счете, че той е извършил фаул срещу Хакими малко по-рано. Голът е отменен. В 98-ата минута ъглов удар за Мароко: Брахим Диас е фаулиран в наказателното поле; съдията Жан-Жак Ндала от Демократична република Конго отсъжда дузпа – меко казано, съмнителна – след преглед на видеоповторението на терена. И се разразява истински хаос.
Сенегал напуска терена— Напрежението на терена е на върха. Сенегалците се чувстват ограбени и не са съгласни. След няколко сблъсъка между играчите Сенегал решава да се прибере в съблекалнята в знак на протест, както поиска треньорът Папе Тиау. Вече сме в 8-ата минута от добавеното време, когато „Лъвовете от Теранга“ напускат терена, за да не допуснат изпълнението на силно оспорвания дузпа. Садио Мане е този, който убеждава съотборниците си да се върнат на терена, за да изиграят последните минути. На терена се появява отново и селекционерът Тиау, който първо обсъжда ситуацията с рефера, а след това е придружен до мястото си от Реграгуи, треньорът на Мароко. В 112-ата минута Брахим Диас застана на дузпата. Неговият удар беше комичен: „лъжичка“, която Менди спаси, без да мръдне. При мнозина възникна съмнението, че е пропуснал умишлено… Така се стигна до продължения при резултат 0:0.
кърпата и голът на Гее— Голът на Пепе Гее в 4-тата минута на първото продължение извежда Сенегал напред. Малко след поредния епизод от този финал, който все повече придобива чертите на фарс. Докато играта е прекъсната, за да се окаже помощ на играча на „Рома“ Ел Айнауи, ранен в главата, Хакими е подканен от феновете си да открадне бялата кърпа на Менди. Той я взема и я хвърля зад рекламните пана. Диуф, левият бек на „Лъвовете от Теранга“, веднага я взима и я връща на мястото ѝ. Играта се възобновява. Йеван Диуф, резервен вратар, носи друга кърпа – синя – на Менди. Зад гърба му се появява група топкарчета, един от които се опитва да му открадне цветния талисман. Вратарят на Ница не го пуска. Тогава се появява Сайбари, който се опитва да му препречи пътя. Но Йеван успява да го заобиколи и подава кърпата на съотборника си, който след това му я връща. Въпросът възниква спонтанно: защо толкова хаос за едно парче гъба? Защото в тези краища тя се смята за мощен талисман, въпроси на черна магия. В края на краищата, „Само в Африка“, уви…
празненството— С третия съдийски сигнал празненството избухва – както на терена, така и по улиците на Дакар. Докато цял един народ – мароканският – потъва в най-мрачно отчаяние. Това беше титла, която чакаха от 1976 г. насам, изпусната, след като вече почти я бяха хванали в ръцете си. Или поне така мислеха. До фаталното обжалване, което CAF прие два месеца по-късно. Кой знае как са научили новината Диас (в съблекалнята на „Етихад“ след мача „Сити“ – „Реал“) и Хакими (в тази на „Стамфорд Бридж“ след мача „Челси“ – „ПСЖ“). Но най-вече какво ли са си помислили бедните сенегалци. Една купа за двама, с развръзка, която не може да не остави горчив привкус. Може би дори и за този, който се е озовал да я вдигне, метафорично казано.
