Бившият нападател разказва: „Когато Джовани Гали от „Фиорентина“ ми се обади, помислих, че е шега и затворих. Националният отбор остава съжаление, надявах се на това в Месина, когато бях голмайстор, но Донадони не ме повика“

На трибуна „Фьезоле“ в продължение на няколко години се вееше транспарант, който разказваше за ролята му в най-трудния момент. „Бог прощава, Рига-но“. Кристиан беше героят на възхода, нападателят, който помогна на Флоренция да се върне на картата на значимия футбол. Пристигна през 2002 г., клубът беше в Серия С и се казваше „Флорентия Виола“. Други времена. „В града цареше атмосфера на спортна депресия. Отбор с такава история, фалирал за жълти стотинки“. Ригано започна да бележи голове на куп още от самото начало. „През първата година вкарах 30 гола, оттам започна всичко“. Днес бившият нападател живее там и работи като зидар – професията, с която се занимаваше преди дебюта си при професионалистите.

Кристиан, във Флоренция все още си идол.

„Не, аз съм обикновен човек. Ходя на строеж от сутрин до вечер. Хората в града ме обичат, това е вярно. Радвам се, че съм им дал нещо. Спират ме, защото винаги съм се държал добре, а не защото съм бил шампион. И това е нещото, което ме прави най-щастлив“.

Неговата история е изпълнена с реванши и възходи. Той е отбелязвал успехи във всички категории, преди да стигне до върха.

„По мое време не беше лесно, трябваше да се бориш с всички сили. Мнозина ми казват, че съм стигнал късно… Аз отговарям, че съм късметлия, че съм успял. Знаете ли колко много талантливи играчи се губят в по-ниските дивизии? Особено по мое време. Днес вкараш 5 гола и вече струваш 20 милиона. Аз съм играл и съм вкарвал голове във всички категории, липсва ми само третата. Но не ми пука за рекордите, те служат само да ми напомнят откъде идвам и какъв път съм изминал. Винаги съм се забавлявал, дори и в аматьорските отбори. И никога не съм се надувал“.

Имате ли някакви съжаления?

„Аз съм човек, който никога не поглежда назад, не ми харесва. Но бих казал, че съжалявам, че не успях да си извоювам повиквателна за националния отбор. Това щеше да бъде кулминацията на едно прекрасно пътуване. В края на 2006 г. Италия изигра приятелски мач по времето, когато бях голмайстор в Серия А с Месина. Надявах се, но селекционерът Донадони не ме повика. Няма значение. Когато играех аз, един нападател, за да попадне в националния отбор, трябваше да се надява на епидемия… всички трябваше да се разболеят. Пред мен бяха Дел Пиеро, Тоти, Тони, Ди Натале, Иакуинта, Инзаги. А някои дори оставаха у дома“.

Платил ли си цената за това, че си истински човек?

„Не знам, но за мен това е гордост. Никога не съм се подчинявал на нищо и никого. Аз съм човек, започнал от нулата, без да се крия. Представяш ли си, че пушех пред треньорите…“

Никога ли не са те хванали?

„Веднъж, на лагер с „Фиорентина“, Прандели ме видя, докато вдишвах две вдишвания: „Колко цигари пушиш?“. „Малко“. „Тогава пуши по-малко“. Но това беше всичко. Дори с президентите винаги съм бил откровен и прям, никога не съм имал проблеми с никого“.

На мачовете на „Фиорентина“ феновете развяваха транспарант с надпис „Бог прощава, Рига – не“.

„Наказателното поле винаги е било моята среда. Не правех пленници. Оттам идва и това, че не прощавам. Когато топката стигнеше в последните шестнадесет метра, се създаваше някаква химическа, неестествена привличане. Във Флоренция, както и в Таранто и Месина. А да си помислиш, че в Липари започнах като защитник“.

И после, какво се случи?

„Бях на двайсет години и имахме затруднения в атака: някои бяха напуснали, други отсъстваха по работа. Титулярният централен нападател се контузи и аз отидох да го заместя. Много се забавлявах, веднага вкарах гол и повече не ме сменяха. Слава Богу, бих казал“.

Когато дойде във „виолетовите“, отборът се казваше „Флорентия Виола“ и играеше в Серия С. Това бяха други времена.

„Идвах от един сезон в Таранто, през който бях вкарал много голове, исках да се изкача в по-висока категория, но поканата от „Фиорентина“ беше специална. Президентът Делла Вале се свърза с мен и ми даде да разбера, че целта е ясна: да се върнем бързо на върха. И така и стана. Всъщност в началото получих обаждане от Джовани Гали, помислих, че е шега и затворих. Вместо това наистина ме искаха. В града цареше атмосфера на спортна депресия. Отбор с подобна история, изтласкан в периферията на футбола, фалирал за жълти стотинки. През първата година вкарах 30 гола и оттам всичко започна наново“.

Беше чудесно пътуване.

„Два прекрасни сезона, флорентинците ме приеха като свой. Сега все още живея тук и от време на време ми излизат изрази на тоскански диалект. А аз съм от Липари, представяш ли си“.

След Флоренция дойде Месина, още един щастлив етап.

„Преживях прекрасни емоции, вкарах 19 гола в Серия А и за известно време бях голмайстор на първенството“.

Тези голове го отведеха чак до Ла Лига. През 2007 г. Леванте го привлече.

„Изправихме се срещу Барселона на Ето’о, Меси, Шави и Иниеста. Лео беше млад, но вече много силен. Вкара гол и в този мач. Аз си донесох вкъщи фланелката на Анри – истинска реликва. Натъжава ме, че не съм играл на „Бернабеу“ – това би било голямо удовлетворение“.

С какво се занимава Ригано днес?

„Върнах се към това, с което се занимавах като младеж, а именно – зидар. В живота ми се получават добре две неща: головете и къщите. И не е така, че след като си навършил четиридесет години, да се преоткриеш и да станеш друг човек. Ако стоя на едно място, ще полудея, просто не мога. Но го правя и за да си изкарвам прехраната, не го отричам. Не съм спечелил достатъчно, за да живея от доходите си. С една дума, ако имах десет милиона в банката, щях да живея по-спокойно“.