Бившият шампион на Ювентус разказва: „Баджо ме наричаше „Джепето“. Когато Барбара почина, напуснах футбола, за да бъда с децата си; плачех насаме, за да изглеждам силен. Сега Лучия ми даде нова надежда“

Историята на Морено Торичели е историята на един човек, който се сприятели с ударите на вятъра, страдайки и пазейки ценния дар на упоритостта. Първо в болката, после във възраждането. В многото мълчания той откри тайната на едно ново начало, научавайки се как да изправи онова криво дърво, което наричаме живот. „Нещастията се случват на всички, не само на мен, зависи как ги посрещаш и как реагираш“. Торичели спечели всичко с Ювентус, идвайки от аматьорите. Един залог, спечелен от Трапатони. Работеше като дърводелец, а се превърна в футболист от Серия А. После, след оттеглянето си, трябваше да се изправи пред драмата с жена си Барбара, която почина през 2010 г. Бърза левкемия я отне. „В продължение на много месеци, докато се борехме с болестта, се опитвах да успокоя всички, пазех много неща в себе си. Не исках тя и децата ни да загубят надеждата.“

Торричели, нека започнем отначало. Пристигането ви в Ювентус прилича на приказка за човек, благословен от съдбата. Разкажете ни за това.

„Бях на 22 години и играех в аматьорски отбор. Сутрин работех като дърводелец в мебелна фабрика, а вечер отивах на тренировка. Беше 1992 г. и Юве имаше много играчи, ангажирани с националния отбор за промоционално турне за Световното първенство в САЩ, така че за да играят приятелски мачове, повикаха мен и други момчета. За мен вече беше мечта да бъда там. Харесах се на Трапатони, който първо реши да ме вземе на турне в Япония с тях, а след това да ме дебютира в първенството. „Ако не вземат Виерховод, ще заложа на момчето“, казваше той. Дължа му всичко. Той имаше смелостта да пусне непознат като титуляр в Серия А“.

А как те приеха в съблекалнята?

„Добре, и те бяха прочели историята във вестниците. Представи си, че Баджо, за шега, ме наричаше „Джепето“. И до днес ме наричат така. За Трапатони, който е от Брианца като мен, бях „легнаме“. Тоест дърводелец.“

Говорим за едно момче, което влизаше в съблекалня, препълнена с шампиони: имаше ли някой, който те плашеше малко?

„В началото да, бях малко срамежлив. Това не беше моят свят, трябваше да свикна. Представи си, че за три месеца преминах от заплата от 2-3 милиона лири на такава от осемдесет. Например, малко се влияех от личността на Виали, пристигнахме заедно: той като шампион на Италия със Сампдория, аз като непознат. После, с времето, станахме приятели. Спомням си, че не обичаше да кара, затова го взимах всяка сутрин, за да го закарам на терена. Беше ми като брат и велик капитан”.

Имаше и един Зинедин Зидан.

„Зизу дойде по-късно, придружен от известна скептичност от страна на телевизиите и вестниците. Бяхме продали Виали и Раванели и идвахме от победа в Шампионската лига. Аз не познавах Зидан, но на първата тренировка всички останахме с отворени уста. Вероника, две финтове и готово. Небето се отвори. Погледнахме се, сякаш да кажем: „от коя планета идва този?““.

Въпреки че любимият му остава Дел Пиеро.

„Разбира се, за мен той е една стъпка над останалите… и не защото съм пристрастен. Аз и Алекс прекарвахме много време заедно, тъй като бяхме сред най-младите в групата. Той обаче вече беше шампион. Юве бяха платили много за него, всички говореха за него като за бъдещето на италианския футбол. Веднага се сближихме, той често идваше у нас. Жена ми, която беше фризьорка, му подстригваше косата. Много пъти оставаше на вечеря при нас, колко сме се смяли.“

Да, Барбара. Болест я отне на 40 години.

„Ужасна левкемия. Най-лошото беше, че трябваше да го обясня на децата си. Те бяха на 15, 11 и 10 години. Лекарите ме информираха, че ситуацията е сериозна още от самото начало, но аз първоначално реших да не казвам нищо на семейството. Не исках да губят надежда.“

А ти, от друга страна, изгуби ли я някога?

„Държах много неща в себе си, в много случаи се преструвах, а в други – издържах. Плачех сам, у дома и в болницата имаха нужда да ме видят силен. Беше 10-месечно изпитание. Едва в последните дни се сринах и казах на жена ми каква всъщност е състоянието й“.

Футболът ви е дал много, а после животът ви е отмъстил с лихвите…

„Нещастията се случват на всички, не само на мен. Важно е как ги посрещаш и как реагираш. Във футбола преживях приказка, печелейки много с Юве. Извън него имах Барбара, с която прекарах 20 прекрасни години и с която имам 3 чудесни деца. Нямам съжаления, нито угризения“.

След смъртта на съпругата си реши да се откаже напълно от футбола. По това време беше треньор, но отхвърли няколко оферти…

„Да, имах важна оферта от Кротоне в Серия Б, но как бих могъл да я приема? За децата ми загубата на майка им вече беше тежък удар, да не говорим за смяна на дома, града и загубата на всички приятели. Сега с удоволствие бих се върнал на скамейката, може би започвайки с младежите„.

С какво се занимава днес Торичели?

“Върнах се към това, което правех като момче: дърводелец съм. Помагам на един занаятчия от района тук, във Вале д’Аоста, и се забавлявам да строя планинската хижа на новата ми партньорка, Лучия. Тя беше важна за моето прераждане, даде ми нова светлина, влизайки на пръсти в живота ми. Също така беше много деликатна с Ариана, Алесио и Аурора. За тях майката е и винаги ще остане една.“