Бившият защитник на Интер, Дженоа и Торино: „Спях в дома на Лучио в Совиляна, той е изключително щедър човек, освен че е и велик треньор. Накарах Мацоне да промени мнението си: той мислеше, че съм женкар, а после ме определи като голям професионалист“

Фабио Галанте е радостен човек, изпълнен с нежна веселост – естествена нагласа, която служи като фонова музика на ежедневието му. Носи слънцето в джоба си, в албума си с фигурки – двадесет години лица, нагласени къдрици и пет различни екипа – усмихва се често, за себе си казва, че е късметлия, „че ако Господ ме види някой ден тъжен, ще ми хвърли един стълб по главата и ще ми каже: а какво повече искаш от живота?“. Баща му и майка му, Джовани и Мария, имаха фабрика за подметки в Монсумано Терме, селото, където Фабио е израснал, правеха подметки за обувки, той също ходеше да работи там като момче и може би оттам му идва – както се казва – способността да стои с краката на земята, чувството за дисциплина и осъзнаването, че истината за обувката не е в горната част, а в удобната опора, която й предлага подметката.

Галанте, веднъж казахте: „Ако бях по-грозен, щях да имам по-добра кариера“. Горна част, подметка. Отвън, отвътре. Естетика, същност. Винаги се проваляме там. Това, което хората виждат в нас, това, което сме.

„Казах го и има малко истина в това. Да, бях симпатичен, по онова време излизах с момичета от шоубизнеса, но в неделя, щом сгрешах някой пас, започваха отровните коментари: кой знае къде е бил Галанте снощи. Трудно е да се отървеш от етикетите, аз винаги съм си го пренебрегвал, но някои коментари ме нараняваха. Имаше и завист. Веднъж се обадих на един журналист, който ми беше дал 5 в оценката. Помолих го да ми обясни оценката и той отговори: „А какво ти пука за едно 5, при всички жени, които имаш?“ Останах без думи, но какъв начин е това да се общува?“

Какъв беше като дете?

„Играех като нападател, бях фен на Интер. И симпатизирах на Торо, защото там беше Чичо Грациани. Баща ми ми казваше: „Гледай как се движи Грациани и го имитирай“. На четиринадесет години бях в младежкия отбор на Емполи: всичко започна оттам“.

В Емполи се запознавате със Спалети.

„Той беше ветеранът в отбора, беше ми като по-голям брат. Научи ме на всичко. Дълго време спях в дома му, в Совиляна, при майка му Илва. Обичам Лучо. Той е изключителен треньор и специален, изключително щедър човек“.

На двайсет години в Серия А с Дженоа.

„До днес съм най-скъпоплатеният футболист в историята на Серия С. Спинели плати над три милиарда лири, а после ме препродаде на Интер за тройната сума плюс Чентофанти. С „Шиу Алдо“ винаги съм имал специална връзка, бяхме заедно девет години, три в Генуа и шест в Ливорно. На него му наложих Алино Диаманти, изведох го от Серия С2 до Серия А. Той ми каза: „Боже, Фабио, този ходи ли по дискотеки?“ А аз: „Вярно е, шефе, но помисли какво би могъл да направи, ако не ходеше.“ Така че го взе. За Диаманти бях това, което Спалети беше за мен“.

Той беше открит от Скольо.

„Професорът имаше своите суеверия, изтъкваше лозунги от типа „Има само 21 начина да се изпълни корнер“, но беше авангардист. Когато дойде в средата на първенството на мястото на Масели, каза: „Остават 18 мача, направих сметките: ще загубим само 2, така че ще се спасим“. И? Имаше право, загубихме само два мача, спасихме се с отличен резултат“.

Как бяха трите години в Интер?

„Прекрасни, един велик отбор с уникален треньор, Джиджи Симони. През 1998 г. в Париж спечелихме Купата на УЕФА, първият трофей от ерата на Морати. Имах привилегията да играя с най-силния от всички, Феномена. В Москва, срещу Спартак в Купата, той вкара гол, танцувайки върху леда, измисли го от нищото. А ние си казахме: нашите схеми работят, нали, Рони? Той обичаше всичко – храната и живота. Веднъж отидох да го видя в Мадрид, на лагера, на нощното шкафче до леглото му имаше десетки шоколадови бонбони, сладкиши, лакомства. Казах му: Рони, но тази вечер трябва да играеш… А той, с пълна уста: да, бе… Тази вечер отбеляза два гола“.

Най-хубавият комплимент му направи Мацоне, нали?

„Да, в Ливорно той публично заяви, че е смятал, че има работа с един лекоатлет, а вместо това е намерил образцов професионалист. Беше като ласка. С треньорите, в крайна сметка, винаги съм се разбирал добре, което потвърждава сериозността ми. С Камолезе в Торино и в Ливорно се разбирахме чудесно: голяма компетентност, той получи по-малко, отколкото заслужаваше“.

Кой беше най-силният нападател, когото сте трябвало да маркирате?

„Да направя списък с нападателите, с които съм се сблъсквал? Батистута, Шева, Дел Пиеро, Тоти, Манчини, Виали, Виери, Инзаги, Монтела, Ди Натале, Тони, Гилардино, Лукарели… Пипо беше невероятен: топката го търсеше него, а не обратното“.

Какви бяха качествата ти като защитник?

„Бях прецизен в изпреварването, добър с глава и в включването, приличен в маркирането. А нападателите на противника ги разбивах, като им говорех по време на играта (смее се), обърквах ги“.

Липсваше ли ви националният отбор?

„Малко, може би щях да мога да играя в няколко мача, но съм горд, че съм един от тримата – аз, Панучи и Канаваро, които спечелиха два европейски титли с отбора до 21 години“.

С какво се занимаваш днес?

„Аз съм бранд амбасадор на Интер и талант на новия канал Radio-tivù Serie A. От десет години съм с Франческа, тя е прекрасна жена. Обичаме да пътуваме, дори обиколихме света, от Япония до Калифорния. А, и още нещо: скоро се надяваме да разширим семейството…“.