След победата си във Виена №2 в света за първи път споменава и приятелката си, която беше до майка му Сиглинде: „Благодаря на семейството ми и на приятелката ми“
На Яник Синер му липсваше титла от тура още от Пекин. На закрития хартов корт във Виена италианецът, след прекъсването в Шанхай, отново можа да се радва, като победи Зверев след един прекрасен финал. С него беше цялото му семейство: баща му Ханспетер, майка му Сиглинде… и приятелката му Лайла Хасанович, която този път беше точно в неговия ъгъл. И на тях, както и, разбира се, на екипа си, Синер посвети частта на английски от речта си след победата, която изнесе почти изцяло на немски: „Благодаря ви за подкрепата и за работата, която вършите. Всички имат семейства и приятелки, не е лесно. Но благодаря и на моето семейство, на приятелката ми, а също и на онези, които са у дома – това означава много за мен“.
Яник никога не пропуска да благодари на целия си екип, но никога досега не беше споменавал изрично приятелката си. Преди речта след награждаването обаче той анализира пред микрофоните на ATP хубавия мач, който завърши с обрат: „За мен началото на този финал беше трудно, имах топки за пробив, но изоставах в резултата. Опитах се обаче да остана психически в мача, като играех най-добрия си тенис в решаващите моменти. Опитах се да натискам и съм доволен, че спечелих още един титла. Най-важното е да се опитваш да не се отказваш, да останеш в мача. Ключът беше да сервирам добре, да пестя енергия при сервиса. Страхотно представяне както от моя страна, така и от тази на Зверев“.
крампи— На пресконференцията Яник обясни физическия дискомфорт, който изпитваше в последните геймове, когато си докосваше левия крак: „Мисля, че във финал винаги се усеща малко повече напрежение. Имах няколко крампи, много, много леки. Това, което се случи в Шанхай, със сигурност ме научи на нещо. Този път не беше толкова интензивно; иначе нямаше да е възможно. Сервирах доста добре и това ми даде енергия да играя отново добър тенис в геймовете на отговор. Физически се чувствам добре. Движех се добре и в края. Така че всичко е наред. Малко съм уморен, както и Саша в края. Това е нормално. Седмицата беше много интензивна и дълга. Много, много съм щастлив“. А когато един журналист го попита дали му харесва фактът, че във Виена може да говори на диалект от Южен Тирол, Синер отговаря: „Мисля, че е хубаво, но в крайна сметка съм италианец, чувствам се италианец. Атмосферата, която имам в Италия, е много трудна за надминаване“.
