Бившият бразилски централен защитник, играл за Интер и Атлетико: „Симеоне излъчваше глад и решителност, Манчини е джентълмен, Де Боер не беше разбран. Лучано, от друга страна, живееше в страх, че ще говорят лошо за него, не обича хора с различно мнение от неговото. Имахме различия по отношение на нещата на терена и оттогава…“
Жоао Миранда надмина очакванията. На 10 години, докато майка му изтриваше сълзите си на погребението на първия си син, Жоао привлече вниманието й. „Обещавам ти, че ще стана футболист. Ще почета паметта на брат ми.“ Обещанието беше спазено. Миранда беше един от най-силните централни защитници на своето поколение, шампион в Лига Европа през 2012 г. с Атлетико и финалист в Шампионската лига през 2014 г., когато „cabezazo“ на Серхио Рамос му отне вече спечелената купа. „Бяхме най-добрите при статичните положения. Той вкара с глава в 93-ата минута…“. 41-годишният Миранда отговаря от Сао Пауло, за да ни разкаже за Атлетико-Интер. Четири години в Мадрид с пет трофея, същото в Милано, но без да спечели нито един. „Още едно голямо съжаление“.
Миранда, все още живеете с футбола?
„Разбира се, но без носталгия. Спрях на 38 години без съжаления. Спечелих със Сао Пауло, с Атлетико и бях капитан на Бразилия на Световното първенство през 2018 г. Бих искал да опитам да бъда агент. За останалото, следя децата си: и двамата играят футбол. По-големият, Жоао Витор, е в Словакия. И играе като централен защитник като баща си“ .
Каква двойка бяха Миранда и Годин?
„Ненадмината. Ще бъда честен: по онова време нямаше никой като нас. Нито Рамос и Варане в Реал, нито BBC в Юве. Поотделно може би да, но заедно бяхме много силни. Бяхме първите войници на Симеоне, а на мен ми е смешно да се наричам така…“.
Защо?
„Ако не бях станал футболист, щях да вляза в армията. С нас в защита обаче никой не минаваше“.
Как стигна до Мадрид?
„Бях титуляр в Сан Паоло, който допускаше малко голове. Лацио и Милан също ме искаха, но Атлетико дойде с проект и аз подписах шест месеца по-рано“.
Какъв беше първият Симеоне?
„Такъв, какъвто го виждате сега. Човек, който ни събираше в средата на терена с речите си: „Ако сте най-добрите на терена, не ми пука, че губите“. Въпреки че, когато излизахме победени, беше драма. Беше като да се сбогуваме с член на семейството на погребение. Той ни предаде глад и решителност“.
Един поглед върху начина му на живот?
„Спомням си как стоеше на пейката: винаги облечен в черно, адреналинов, темпераментен. На терена е един човек, извън него е друг. Когато го срещахме в Мадрид, например на вечеря, той ни прегръщаше и се шегуваше с всички, но по време на тренировките ни измъчваше. Час и половина интензивност. И трябваше да дадеш 100% от себе си, иначе те изяждаше”.
Кой е по-силен – неговият Атлетико или днешният?
„От техническа гледна точка – днешният. Ние го изградихме, Атлетико. Аз, Годин, Куртоа, Хуанфран, Фалкао, Диего Коста. Днешният отбор отива отвъд концепцията за хъс и жажда за победа. Харесвам Распадори, например: такъв техничен играч може да добави нещо към атаката. Той може да бъде допълнителното оръжие на Симеоне днес”.
Чоло винаги е имал репутацията на „защитник”. Вие, като защитник и стълб на Атлетико, какво бихте отговорили?
„Да отидем по-далеч и да гледаме мачовете. През годините ни казаха всичко възможно. Но това, което има значение, са петте трофея, спечелени заедно с него, от Ла Лига до Лига Европа”.
Сега да поговорим за Интер.
„Когато пристигнах през 2015 г., един от асистентите на Манчини ми каза, че трябва да се подобря много в защитата. Останах малко изненадан, все пак бях постигнал нещо… но той беше прав. Серия А ме направи по-добър“.
През 2018 г. казахте: „Аз съм най-добрият защитник в Серия А“. Потвърждавате ли го?
„Разбира се, бях. Историята ми говори сама за себе си“.
Бихте ли играл и в Интер, и в Атлетико днес?
„Да. Най-добрият Миранда би бил титуляр и в двата клуба. Нерадзурите имат трима много силни централни защитници, но моят фаворит е Бастони: бърз, техничен. Прилича на мен„.
Би могъл ли да дадеш повече на Интер?
“Зависи от гледната точка, но като цяло мисля, че да. С Манчини, Де Боер и Пиоли бях титуляр, после дойде Спалети. Човек, който наложи страх“.
В какъв смисъл, страх?
„Като треньор няма какво да се каже: победител. Върна Интер в Шампионската лига и положи основите за бъдещето, но като човек… да не говорим. В този смисъл той е най-лошият треньор, който съм имал в Италия. Манчини беше джентълмен, Де Боер не беше разбран. Но Спалети живееше в страх, че някой ще говори лошо за него. Ако обърнете внимание, малко са футболистите, които са имали добри отношения с него.“
В какво не се разбирахте?
„Скарахме се за въпроси, свързани с терена. Той не обича тези, които му се противопоставят и имат различни мнения. След този спор, който се случи през последната ми година в Интер, започнах да играя все по-малко. Той ме пускаше да играя веднъж да, веднъж не. Така е трудно да влезеш във форма, особено ако играеш само важните мачове“.
През 2019 г. той отне капитанската лента на Икарди. Частично и заради изявленията на Ванда.
„Лични неща. Той е такъв: не мисля, че мисли изцяло за отбора. Когато те вземе на мушка, край. Въпреки това, въпреки казаното от Ванда, Мауро винаги е бил професионалист с нас. И колко голове вкара…“.
За какво съжалява като играч на Интер?
„Че не спечелих трофей“.
Коментар за Лаутаро? Срещна го през последната си година в Интер, преди да се върне в Бразилия.
„Един от петте най-добри нападатели в света. Има сила, техника и качество. Може да вкара гол по всяко време.“
Как ще завърши мачът Атлетико – Интер?
„Бих казал, че ще завърши наравно. Към Атлетико изпитвам малко повече симпатия, но в Италия прекарах четири вълшебни години.“
