Нападателят се завърна с гол за Равена в Серия С 962 дни след последния си гол: „Футболът е моят живот, исках да дам по-добро бъдеще на родителите си. Два пъти трябваше да подпиша с Милан, а после…”

Стефано Окака отново се радва на гол 962 дни след последния си. С удар с глава в 97-ата минута, в добавеното време, той донесе победата на Равена в гостуването срещу Пианезе: „Да вкараш по този начин е още по-хубаво. Прегърнах съотборниците си и празнувахме под сектора за гости. Докато тичах, си спомних за двете години пауза, за любовта на семейството ми. Благодарение на тях започнах да играя отново”. Бившият нападател на Рома избра да започне от Серия С, върна се в играта, приемайки предизвикателството на клуба от Романя, който току-що се завърна сред професионалистите: „ Напуснах Башакшехир през лятото на 2023 г. През този дълъг период далеч от терена никога не съм мислил да се откажа. Сега съм на 36 години, кариерата ми започна много рано: на 16 години вече бях в Серия А. Чувствах нужда да наваксам времето с родителите ми, брат ми Карло и сестра ми Стефания. Футболът обаче е като любовта, винаги намира начин да се върне“.

От Серия А до Висшата лига, минавайки през Шампионската лига и Лига Европа. Играл е навсякъде, но това е първият му път в Серия С.

„През лятото бях в чужбина и продължавах да тренирам. Брат ми Карло ми се обади и ми разказа за проекта Равена. Срещнах се с президента Чиприани и спортния директор Давиде Мандорлини и заедно решихме да започнем подготовката, за да опитаме да се върнем. Бих казал, че се получи добре. Сега, като новопромотирани, сме трети в група Б, на 1 точка от Арецо, който е на върха“.

Липсваше ли ви футболът?

„Това е животът ми откакто съм се родил. През последните две години продължих да се поддържам във форма и да гледам мачове по телевизията. Наслаждаването на моментите с хората, които обичам, ми помогна да презаредя енергията си, за да се върна на работа с ентусиазъм и постоянство.“

Последният му гол беше през март 2023 г. Две години и половина по-късно той се разблокира. Има ли специална посвещение за гола?

„На моя племенник Тиаго и на останалата част от семейството. Те са всичко за мен”.

Майка му Дорис и баща му Остин винаги са били до него, още от времето на Рома.

„Мечтаех да стана футболист, но целта ми беше да осигуря по-добро бъдеще на родителите си. Те имаха по три работни места, за да издържат децата си. Пристигнах в Рома на 14 години, бях много млад. Трябва да благодаря на президента Франко Сенси, който ме прие в Тригория и ми даде възможност да живея в спортния център заедно с тях.“

Кариерата му обаче можеше да започне в Милан.

„Бях на път да подпиша с „росонерите“, но тогава Бруно Конти доведе мен и баща ми в Тригория. Бях впечатлен от спортния център, затова избрах „джалоросите“.

Първият, който ти даде доверие, беше Лучано Спалети.

„Той е като втори баща за мен. През 2005 г., когато бях на 16 години, той ме искаше в първия отбор и веднага вкарах гол в Купата на Италия срещу Наполи. Оттам започна всичко.“

Разказа за случая, когато треньорът го смъмри, че се е появил с много скъпа кола на 18 години. Това не е било единственото му смъмряне…

„През 2007 г. играех малко, Спалети ме пусна на терена в последните минути срещу Аталанта. Влязох на терена без никакво вдъхновение. При първия ми поглед към пейката той ми каза: „Ще се видим по-късно“. Той беше забелязал. В края на мача аз се втурнах към съблекалнята, а той ме преследваше. Антидопинговият контрол ме спаси: останах затворен в стаята повече от три часа, за да не ме хванат. Как свърши всичко? На следващия ден ми наложиха глоба. По-добре това, отколкото още едно изобличаване от треньора”.

Пристигна в група от шампиони: от Тоти до Де Роси, през Панучи, Перрота, Чиву и много други.

„Бях привързан към Франческо и Даниеле. В Тригория израснах, Рома винаги е била моето семейство. Опитът ми в жълто-червеното ще остане важна част от живота ми. Често се чуваме, връзката ни е повече от приятелство. Почти като братска любов.“

Друг бивш съотборник, с когото остава много близки, е Антонио Касано.

„Веднага след гола ми написа, за да ме поздрави. Беше до мен в един труден период от кариерата ми, когато в Парма се скарах с клуба, защото искаха да ме продадат. Благодарение на Антонио се върнах да тренирам с отбора и да давам 100% от себе си.“

Головете като млад, славата, очакванията на феновете. Как преживяхте тези години?

„Не беше лесно да издържам на натиска. Винаги трябва да доказваш, че си по-зрял от възрастта си, дори и да си току-що навършил пълнолетие. Бях талантливият младеж, който живееше в Тригория с родителите си, всички говореха за мен. И днес, в „жълто-червените“, много по-опитни играчи се затрудняват да се включат веднага“.

След престоите под наем в Бреша и Модена, през 2009 г. той преминава в Фулъм от Висшата лига.

„И там отбелязах два гола, но е трудно да се нанесе удар на английските отбори. Компани е безспорно най-силният защитник, срещу когото съм играл. Фантастичен играч.“

Самп и Удинезе са другите две важни спирки в кариерата му.

„В Самп оставих сърцето си. В Удинезе, заедно с президента Поцо и техническия директор Марино, върнахме ентусиазма сред феновете. Когато бях в Самп, дойде и повикването в националния отбор.“

Конте беше този, който искаше да я види в синьо.

„Той е абсолютен шампион в нашия футбол, велик треньор. Работата с него ми помогна много. Да играя за Италия беше още една сбъдната мечта. Жалко, че не бях повикан за Евро 2016”.

Вярваше ли в това?

„Да, съжалявах. Мислех, че съм в списъка, но за съжаление не беше така. Треньорът направи други избори“.

По същото време той почти премина в Милан (отново) и в Интер.

„През 2015 г. вече бях приключил с „росонерите“, но тогава в преговорите се включи Интер на Манчини. Президентът Фереро блокира сделката и ми попречи да премина в „нерадзурите“. Беше пропусната възможност.“

В чужбина той намери постоянство в Андерлехт, Уотфорд и Башакшехир.

„Опитът извън Италия ме формира и ме направи играчът, който съм. Сега, като поглеждам назад, осъзнавам, че съм носил много важни фланелки и се гордея с това.“

Вие сте нетипичен футболист: не използвате социалните мрежи.

„Никога не съм чувствал нужда от тях. Не критикувам тези, които ги използват, но се чувствам добре без тях“.

Какво Ви прави най-щастлив от тези двадесет години във футбола?

„Че не съм изоставил семейството си. Купих къща на родителите си с първите си заплати. Аз, брат ми и сестра ми не забравяме какво са направили за нас.“

Окака, каква е целта ви сега?

„Да продължа да се забавлявам на терена и да вкарвам голове. Няма да ми е неприятно да спечеля с Равена.“