На наградата „Златната скамейка“ той се класира трети след Конте и Гасп, надигра Аталанта, без да я победи, и видя как звездата му пропусна дузпа. Но отгоре някой наблюдава…

Техническият отдел на Италианската футболна федерация вчера присъди на Сеск Фабрегас, треньорът на „чудотворния“ Комо, третото място на подиума на „Златната скамейка“, след Антонио Конте, който спечели титлата с Наполи, и Джан Пиеро Гасперини, който върна Аталанта в Шампионската лига. Голямо удовлетворение за треньор, който все още е в началото на кариерата си, но то дойде може би в неподходящ момент – в деня, в който му се искаше най-много да прокълне професията си. Няколко часа по-рано той беше разгромил „Аталанта“, беше я пронизал като Свети Себастиан с около двайсет удара, беше видял най-добрият му играч (Нико Паз) да пропусне дузпа в последната минута и вместо очакваните от статистиката 5 гола, не беше отбелязал нито един. А срещу „Милан“ нещата се развиха още по-зле.

Ако високо, над Коверчано, богът на футбола беше го усетил, Сеск вероятно щеше да го попита: „Защо, Господи? Аз все пак играя добре, както ти харесва. Не се затварям, не контраатакувам.“ А богът на футбола, разкъсвайки флорентинските облаци, вероятно щеше да му отговори: „Помисли колко скучен щеше да бъде футболът, ако винаги печелеше само този, който заслужава… Аз дарих на играта най-ценното нещо: свободата. Свободата на един епизод, на един лош отскок, на един пропуснат дузпа, свободата да спечелиш, дори и да играеш зле. Но ти си на правилния път, Сеск, най-добрият, този, който води далеч, към светлината; продължавай без колебания и утеши онова момче, което играе като ангел. Един пропуснат дузпа тежи по-малко от перо. Истина ти казвам: след една година ще си все още тук, с „Златна скамейка“ в ръцете си“.