Театрални изяви, протести, тактически спекулации, паузи: нашето първенство не подготвя за футбола, който се играе днес по света. А ако най-добрият дрибльор в Италия е бек…

Интензивността е като шалота, която се слага във всички рецепти. Щом италианският футбол се препъне, думата „интензивност“ скача начело в тенденциите. Тя е виновна. За всичко. Дори за климатичните промени. „Липсва ни интензивност“. Вчера обаче футболната обсерватория на CIES ни предостави данни, за да говорим за това малко по-конкретно. Тя дефинира понятието „спринт“: скорост от 25 км/ч, поддържана в продължение на поне 0,7 секунди.

След това изготви класация на европейските първенства, в които се изминават най-много метри в спринт. Ето какво е интензивността: непрекъснатост на бързото тичане. На първо място е Висшата лига с 199,6 метра. Следват холандското първенство (193,7 м) и швейцарското (190 м). А Италия? Извън първите 10, изпреварена дори от Франция, Норвегия, Белгия, Швеция, Испания, Германия и Турция. Серия А, изпълнена с театрални изяви, протести, тактически спекулации и непрекъснати паузи, не тренира продължителния спринт. Така че, ако Норвегия промени темпото, „азурите“ се оказват като съперниците на Синер, чудовището на интензивността: засипвани с удари, неспособни да издържат на високо темпо. Същото се случва и с нашите клубове в турнирите за купата. Ако „Рома“, която разполага с по-слаб състав от много други отбори, е начело, то е защото Гаспарело е възпитал интензивността на „Аталанта“ – най-революционният италиански отбор от последните 10 години. Никога не сме виждали революционери, които вървят бавно. Срещу съперник или го дриблираш, или го изпреварваш със скорост. Играчът от националния отбор с най-много успешни дрибли е един бек (Палестра, 17), далеч зад Ямал (33) и Мбапе (30). Не знаем нито да спринтираме, нито да дриблираме. Плейофите не са обида към нашата история, а вярно огледало.