Суммирахме точките на първите 100 тенисисти в класацията на ATP, разпределени по националност. Италия е начело, а на трето място е Испания
Златната ера на италианския тенис се крие в емоциите, в тази магическа симбиоза между 13-те хиляди зрители в „Иналпи Арена“ и героя, на когото са чакали цял живот. И се крие в цифрите: студени, рационални, неопровержими. Около Яник Синер се е оформило движение на високо ниво: късметът да имаме шампион, какъвто досега не сме виждали в нашите краища, трябва да се разглежда като заслужена награда за работата, извършена от федерацията, клубовете и частните екипи през последните две десетилетия. Точно в деня след втория триумф в Торино класацията, съставена от ATP, поставя Италия на върха на света. Като се използват като критерий точките, натрупани от тенисистите в топ 100 – показател, който отчита както върховите постижения, така и дълбочината на професионалния състав – страната ни достига 23 732 точки, изпреварвайки през последната седмица САЩ (23 074). На трето място, с известна разлика, е Испания с Карлос Алкарас (18 099). Следват Франция (14 023) и, с по-голяма разлика – между 7 631 и 7 019 точки – Аржентина, Русия, Австралия, Сърбия, Канада и Германия. Класацията в края на годината е финалният щрих на една приказна 2025 година. Можем да се похвалим с един от „Големите двама“, който без тримесечното отстраняване по случая „Клостебол“ би завършил сезона начело (Алкарас, който води с 550 точки, е изиграл четири турнира повече). И приветстваме втори италианец сред първите десет в света: Лоренцо Мусети, способен да се представя на клей на нивото на първите 3–4. Не случайно през юни тенисистът от Карара достигна шесто място.
Финалите бяха решаващи за изпреварването на американския гигант: Яник, с 1 500 точки от победата, създаде разлика от 7 365 точки между себе си и Тейлър Фриц, № 6 и първи американец; Лоренцо, с първото си класиране в кариерата и 200-те точки от победата в груповата фаза срещу Де Минаур, измести от осмото място Бен Шелтън, № 9 и вторият американец. Разбира се, САЩ – една от историческите сили в тениса – има цели 15 играчи сред първите 100 в класацията. Но Италия, чието население е по-малко от една пета от това на САЩ, изправя девет тенисисти, от които четирима са в топ 30. Тази година Флавио Коболи и Лучано Дардери достигнаха най-високите си позиции в ранглистата: съответно 17-то (сега е 22-ро) и 26-то място. Говорейки за Дардери, показателна е забележката на Синер от преди няколко дни: „Можем да си позволим да не повикаме номер 26 в света, който е Дардери, защото имаме Коболи, имаме Мусети, имаме много други. И разполагаме с невероятен отбор по двойки (Болели/Вавасори, седма двойка в света, бел. ред.)“. Докато Лоренцо Сонего завърши сезона с възходяща тенденция (39-то място) и заслужи повиквателната за националния отбор, бившият тенисист от топ 10 Матео Беретини беше спънат от физически проблеми. В противен случай щяхме да го видим на много по-висока позиция от 56-тото място, което заема днес. Картината допълват Матео Арналди (63-то място), от когото се очаква да се реабилитира, след като през 2024 г. се изкачи до 30-то място, Матия Белучи (74-то място) и Лука Нарди (87-мо място). Последните двама подобриха личните си рекорди през годината (63-то и 67-мо място). Друг факт прави впечатление: с изключение на „ветераните“ Сонего и Беретини, всички останали са на възраст между 22 и 24 години. Настоящето, но и бъдещето, са оцветени в синьо. А новите попълнения трупат опит в по-малките турнири: Чина (18 години) и Васами (17) са най-обещаващите.
титлите — Доказателството за това разнообразие от protagonisti се намира във витрината с трофеи. През миналия сезон италианските тенисисти спечелиха 11 титли от ATP. Синер, разбира се, грабна най-престижните трофеи: два турнира от Големия шлем (Откритото първенство на Австралия и Уимбълдън), Финалите на ATP, Мастърс 1000 в Париж, както и турнирите от серия 500 в Пекин и Виена. Но блестят и трите турнира, спечелени от Дардери (250-ките в Маракеш, Бастад и Умаго), както и двойката на Коболи (500-ката в Хамбург, 250-ката в Букурещ). За 2026 г. се очаква Мусети да остави своя отпечатък, след като тази година три пъти стигна до финал – в турнира от серията 1000 в Монте Карло и в турнирите от серията 250 в Ченду и Атина. Едно допълнение: досега говорихме за мъжете, но в пантеона на нашия тенис място на първия ред заема Джасмин Паолини, която успя да се утвърди сред първите десет за втора поредна година.
