Треньорът на „Борусия“, финалист в Европа през 2024 г., разказва пред Sports Predictions: „Италия на Световното първенство? Да, и никой няма да иска да се изправи срещу нея. Има 4 типа играчи: оцеляващият, забавляващият, победителят и лидерът. Ще ви обясня кои са те“

Един Терзич живее в своя собствена времева линия. Той беше момче с жълто-черна фланелка, което празнуваше спечелената от неговата „Борусия“ Шампионска лига през 1997 г. Беше страстен тридесетгодишен младеж, който през 2013 г. отиде на „Уембли“ с автобуса на феновете, за да гледа финала срещу „Байерн“. Когато „Борусия“ се върна на финала през 2024 г., той беше треньорът ѝ, облечен с бяла яка под черен пуловер. Терзич подаде оставка след 12 дни и оттогава не е тренирал повече: за Италия той е далечна фигура. В същото време го възприемаме като много млад – какъв трябва да бъде един треньор на 43 години? – и като част от миналото. Има обаче нещо ново: часовникът му не е спрял на 13 юни 2024 г. Терзич обясни това пред Hudl Performance Insights, конференция за използването на данни, на която разсъждаваше за методология, футболисти и живот.

Какво прави Един Терзич от 18 месеца насам? Чака ли?

„Не чакам, а се подготвям: има голяма разлика. Един треньор в живота си не може да чака, трябва да е готов“.

А как се подготвя човек за завръщането на треньорската скамейка? Гледайки мачове?

„Гледам много мачове, но има и много други неща. През последните месеци се срещнах с 60 души, за да се усъвършенствам и да разбера кой би бил подходящ да работи с мен, когато ме повикат“.

Колко души са преминали пробните?

„Да кажем, че около десетина, петнадесетина са в списъка ми. Има анализатори на данни, ментални треньори, специалисти по статични положения. Имам нужда от хора, които са по-добри от мен в своята област. Разбира се, през последните месеци съм правил и други неща: бях баща, съпруг, брат, приятел. Шест седмици бях на почивка с децата си, които преди това виждах много рядко, празнувах рождените им дни“.

През последните месеци се носеха слухове за интерес от страна на „Милан“, „Ювентус“ и най-вече „Рома“. Къде е истината?

„За мен уважението е най-важното нещо за един треньор, както и уважението към колегите, които тренират. Това, което мога да кажа, е, че е имало интерес от страна на някои италиански клубове, но няма да кажа кои.“

Преди година „Интер“ стигна до финала, както и „Борусия“, и както „Борусия“, загуби го. Колко силен е шокът? Може ли да се върне на финала?

„Да, разбира се, може. Ние изиграхме финала на Шампионската лига година след най-голямото ни разочарование – загубата на титлата в Бундеслигата поради по-лоша голова разлика. А през онази година бяхме продали Белингам, когото срещнахме като съперник в най-важния мач. Интер, между другото, миналата година ме впечатли изключително много…“.

Защо?

„Не е нормално да допуснеш само един гол в осем мача от груповата фаза на Шампионската лига. Проучих например начина, по който се защитават при центрирания – той е изключителен. В съвременния свят има много „копи-пейст“, но мисля, че важното е да не го правиш на сляпо: трябва да разбереш какво може да е подходящо за теб и за твоя отбор. И може би от даден треньор да вземеш начина, по който той комуникира на пресконференциите, а не непременно някакъв технически аспект“.

Други италиански влияния?

„Когато бях дете, Серия А беше най-доброто първенство. Клинсман, Фьолер, всички велики германци идваха при вас. Баджо и Дел Пиеро оказаха голямо влияние върху мен“.

Не си мислете, че нямате силни играчи – Италия е известна с това как създава футболисти

Един Терзич
бивш треньор на „Борусия“ Дортмунд

Темата на момента в Италия е националният отбор: ще се класира ли за Световното първенство?

„В Италия си мислите, че нямате играчи от най-високо ниво, но не е сигурно, че няма да ги имате през юни. Италия е известна с това как създава футболисти. Познавам Гатузо от времето, когато играеше във Валенсия и Хайдук. Сигурен съм, че Дженнаро има време да изгради силен отбор и ще ви кажа едно нещо: никой няма да иска да се изправи срещу Италия на четвъртфиналите или на полуфиналите на Световното първенство“.

Но тогава, как се разпознават подходящите играчи за силните отбори?

„Аз вярвам, че съществуват четири типа играчи. Има „оцеляващия“, който иска само да стигне до края на седмицата и до края на сезона. „Забавляващият“, който е щастлив, ако има пари и последователи в социалните мрежи, а не ако печели мачове. Победителят, който иска да се усъвършенства, за да спечели лично. И лидерът, който притежава същите качества като победителя, но иска да оказва влияние върху отбора. Те се разпознават доста лесно. Ако кажеш на „оцеляващия“: „В неделя почиваш“, той ще ти отговори: „Добре“. Ако го кажеш на победителя, той ще те погледне право в очите и ще ти каже: „Защо аз?““.