Диетата и специфичните тренировки, животът край езерото и съотборниците са в основата на успеха на англичанина, който през януари ще навърши 39 години

След като напусна Лестър през лятото – клуба, с който написа история в Премиършип – Джейми Варди преживява своята трета младост в Италия. Двойката на англичанина срещу Болоня съживи Кремонезе след три поредни загуби и подари на Серия А подвизите на един истински шампион. Под Торрацо той отново намери духа и формата от златните си години. Но как Кремонезе успя да го възроди? Какво стои зад подвига на един талант, който на 38 години все още прави разликата?

Кремонезе като среда—  На първо място – обстановката. Давиде Никола обясни: „Отборът го прие като привилегия“. С което дава да се разбере, че за отбора е чест да играе с него. В замяна той отбеляза голове и показа сдържан и конструктивен стил, който спечели всички. Пристигнал на 1 септември, Джейми реши да живее на брега на езерото Гарда в провинция Бреша, където децата му ходят в международно училище, докато той разделя времето си между терена и вилата в Сало, разходките и домашния живот. Неприятният инцидент с кражбата, докато цялото семейство беше на стадион „Зини“ (плячка от 100 хиляди евро) за мача с „Рома“, не го разстрои. Реакцията му беше супер представянето в Болоня. Което започва от далеч. Той прекара лятото без работа, поддържайки се във форма и концентрирайки се върху специфични тренировки за бърз нападател. „Моите упражнения са с висока скорост, насочени към пробиване на защитните линии с решителен спринт“. Тоест онова качество, което характеризира истинските голмайстори: той е досаден. Както Пипо Инзаги, Паоло Роси или Герд Мюлер, той изтощава издръжливостта на противниците, създавайки в защитата непрестанно усещане за опасност. Достатъчно е да се види вечерта в понеделник на стадион „Дал’Ара“, за да се разбере: Лукуми, Хегем и най-вече Казале платиха цената на този натиск, като изгубиха контрол. Малко фитнес, който той мрази, и много плуване, което обича (използва и собствения си басейн за хидротерапия) – това са навиците му. Всъщност има и други, както разкрива Флориани: „Пие много Red Bull. Имаме хладилник, висок колкото човек, пълен с Red Bull. Мисля, че го пие всеки ден, но се справя страхотно. Когато тренира, изглежда като човек от друго поколение“.

диетата на Варди—  Разказите, особено по времето на Премиършип, изобилстваха с подробности, свързани с наивен начин на живот. Именно Red Bull, кофеин, шунка и боб сутрин и чаша портвейн вечерта преди мачовете, за да се отпусне. Настоящето обаче изглежда разказва друго: стройна фигура и експлозивност на къси разстояния, която е в ярък контраст с неговите 38 години. „Кремонезе“ събуди вродените му качества с целенасочена работа. Две седмици персонализирани тренировки с високоинтензивни спринтове и упражнения за издръжливост, дебютът във Верона, мускулен проблем, който забави темпото му, половин час срещу „Интер“ и след това, от мача с „Удинезе“ нататък, ето го истинският Варди. „Грижа се за себе си по отношение на възстановяването, до максимум. У дома имам всичко, от което се нуждая.“ Яйца с бекон и хляб или препечен хляб за закуска. Макарони без сос или с доматен сос на обяд и месо вечерта. Това е диетата, която стои в основата на невероятната му издръжливост. Съотборниците – Сближаване, възникнало за кратко време. Съотборниците го обожават. „Гордост е да играя с Джейми, той се отдаде по невероятен начин. Нашата задача е да му осигурим най-добрите условия, за да даде максимума от себе си. Как се разбираме? Малко на италиански и малко на английски, езикът е най-малкият проблем“, разказва Федерико Бонацоли, „Робинът“ на „Батман“ Варди. „Най-силният, с когото съм работил, заедно с Умтити. Казах му, че съм следил целия сезон на онзи Лестър. Някои постижения са стимул за хора като мен, които са започнали от нулата“, добавя Баскирото. „Това, което най-много впечатлява в Джейми, е амбицията му, желанието да се върне в играта, вкусът му към предизвикателствата“, размишлява Зербин, докато капитанът Бианкети казва: „Никога не се оплаква, работи, насърчава младите“. През януари ще навърши 39 години, договорът му изтича през юни, но все повече се засилва усещането, сега повече от всякога, че историята няма да свърши дотук.