Светът без граници на синята кралица на волейбола: с руски родители, родена в Исландия, тя е италианка от лятото на 2023 г. Сега е обект на интерес от страна на турски клубове. Но първите ѝ дни в нашата страна не бяха лесни
Не винаги любовта от пръв поглед е тази, която трябва: Екатерина Антропова, родена в Исландия от руски родители, го знае много добре. Майка ѝ Олга, която е играла хандбал като вратар, я заведе за първи път в залата, когато беше на седем години, и така тя откри волейбола. Но между болките в ръцете и прекалените викове на треньорката, Кейт не беше ентусиазирана, напротив. По-скоро си представяше бъдеще в художествената гимнастика. „А днес волейболът е моят живот“. А какво да кажем за преместването ѝ в Италия като тийнейджърка през 2017 г.? Нов език, ново училище, всичко около нея беше ново, а тя се изповяда на майка си: „Стига, не мога повече, да си съберем багажа и да се приберем у дома“. По-нататъшното е известно: през август 2023 г. в Скандичи тя се закле във вярност към нашата Конституция, а между 2024 и 2025 г. спечели олимпийски и световни златни медали с екипа на италианския национален отбор. А сега – първото Световно първенство за клубове в историята на Скандичи.
Антропова – и баща ѝ се е занимавал със спорт, като център в баскетбола – прави това, което шампионките като нея умеят: разширява границите и пише историята. От първо лице. Като главна героиня. Кейт без съмнение би могла да блесне и в индивидуален спорт, но е избрала друго, защото винаги е била очарована от идеята за споделянето: да преживява заедно победи и поражения, радости и мъки, моменти на безгрижие и сериозни сблъсъци. Тези, които я познават добре, са сигурни, че Антропова най-добре се разпознава в цитата, приписвано на Алберт Айнщайн: „Умът е като парашут, работи само ако се отвори“. Не е случайно, че живее в района на Скандичи и че, веднага щом може, обича да прави дълги разходки по хълмовете около дома си. Но също така и да се впуска в приключения във Флоренция, в центъра, в търсене на непознати кътчета. Да опознава, да открива. Да чете нови неща. Например, тя беше посветила 2024 г. на руските класици, като „Учителят и Маргарита“ на Булгаков. И се дипломира в „Международни отношения за маркетинг“ в Прато с оценка 87/100. Нейният италиански път беше започнал от Реджо Калабрия: тя и майка ѝ Олга бяха приютени от бивша волейболистка, Дина Якасанова. След това, благодарение на съветите на Джовани Капрара и съпругата му Ирина Кириллова, те се обърнаха към Кармело Боруто в Сасуоло и именно там Кейт се разви като волейболистка, преди да се премести през лятото на 2021 г. в Скандичи.
Страст— Вече говори италиански без никакъв руски акцент, като роден говорещ. И освен италиански и руски, се справя добре с испански, английски и немски. Както обясни майка ѝ Олга, Кейт говори и мисли на различните езици в зависимост от контекста. Самата тя призна, че италианският преобладава, когато е ядосана, защото е по-изразителен език. Дали накрая ще научи и турски? Кой знае. Междувременно обаче споменаването не е случайно: Алесия Оро и Мириам Сила, нейни съотборнички в националния отбор, се преместиха да играят в Турция и изглежда, че от сезон 2026–2027 г. същото ще направи и Антропова. Офертата на „Еджачибаши“ – воден от Джулио Чезаре Бреголи – (говори се за сума, варираща между 1,5 и 1,8 милиона евро) я е убедила. Но ще има време да се обсъди и да се обмисли: Кейт играе като нападателка за „Скандичи“ и току-що спечели – заедно с клуба – света. И всичко това на по-малко от 23 години, които ще навърши на 19 март: никога не е твърде рано за някой с толкова кристален талант като нейния.
