16-годишният младеж отбеляза гол само няколко секунди след като излезе на терена за първи път с „Рома“: „С Гасперини научих много“. Баща му Антонино: „Всички сме изключително развълнувани, сега трябва да продължим да работим“

На шестнадесет години, на крачка от седемнадесетте, които ще навърши на 10 февруари. Антонио Арена влиза в историята на „Рома“ с гол, който носи символично значение, въпреки крайната загуба. И го прави само няколко секунди след влизането си на терена, придружен от утешителните аплодисменти на почти примирената публика на „Олимпико“. А вместо това Арена взриви този стадион, който досега беше виждал само по телевизията и на няколко пъти от резервната скамейка, преди горчивия край и пропуснатия втори гол. Той го направи пред баща си Антонино, който беше на трибуната, както и от самото начало в „Учино Футбол“ в Австралия, после с „Уестърн Сидни Уондърърс“ и накрая в Пескара: „Всички сме изключително развълнувани, сега трябва да продължим да работим. Искаме той да продължи да натрупва подобни преживявания. Той е млад и все още трябва да се развива“, каза той след мача.

„Това е прекрасен момент, бях малко нервен, но мислех само за играта. Уесли направи хубаво центриране и аз веднага вкарах. Няма да забравя тази вечер“, казва развълнуван италиано-австралиецът след края на мача. Благодарността на родения през 2009 г. е насочена преди всичко към Гасперини: „Играх 4 мача на резервната скамейка с него и участвах в няколко тренировки. Те са наистина тежки, но вече научих много. Искам да продължа да работя и се надявам да продължа по същия начин. Нагласата ми остава същата, нищо не се променя след гола днес. Все още ми липсва много“.

Признак за зрелост. Той го проявява и когато трябва да посочи свой идол: „Това е Роналдо „Феноменът“, той беше всестранен играч. Обичам да гледам много нападатели, за да се уча, но той беше най-добрият. На кого приличам? Обичам да атакувам в дълбочина, но искам да бъда себе си и да ставам все по-силен“.