В 12:00 ч. в Болоня: последният път, когато испанците се класираха сред първите четири отбора, беше през 2019 г.
Испания без Ал Карац или Германия, водена от Зверев. Каквото и да се случи, ще се говори за тях. Единият като „каменен гост“, който аплодира и страда пред телевизора, а другият – като главен герой против волята си на корта. Контузен Карлос, обновен Саша. Той беше определил тази Купа „Дейвис“ като обикновено „изложение“, като неохотно се съгласи на поканата на приятеля си Струф. Промени мнението си, като започна обрата срещу Аржентина благодарение на победата в единичния мач срещу Черундоло и подкрепяше с пълно гърло от пейката двойката Кравиц и Пюц, чак до един часа през нощта. „ „Като след вечер в дискотека, вече нямам глас“, каза той веднага след резултата 2:1, който изведе германците до полуфинала.
Днес в 12 часа на обяд предстои среща с историята. И за двата национални отбора. Последният път, когато Испания достигна Г4 на Купа „Дейвис“ през 2019 г., тя спечели титлата с „вамос“-ите на един си Рафа Надал. Германия стигна дотам и миналата година, но тогава липсваше Зверев, който в тези дни е единственият тенисист от топ 10, присъстващ на тенис арената, изградена в панаира в Болоня. Планът за германците е още по-амбициозен: да се възползват от влиянието на номер 3 в света, за да върнат у дома трофея, който им липсва от 32 години, тоест от времето на Михаел Стич. От своя страна Зверев би искал да получи поне частица от славата на Борис Бекер – иконата, която напоследък не спира да го критикува. Макар „Бум Бум“ да е абсолютно недостижим – достатъчно е само да си спомним спечелените от него 6 турнира от Големия шлем, пред които избледняват трите финала на Саша – настоящият лидер на Германия би могъл да започне да го подражава в Купа „Дейвис“. Феновете все още си спомнят двойния финал, спечелен от Германия на Бекер срещу Швеция на вечния съперник Едберг през 1988 и 1989 г. „Знаете какво мисля за сегашния формат на Купата на Дейвис: смятам, че е много по-вдъхновяващо да играеш у дома или като гост, с топлината на по-ангажираните фенове. Но сега съм тук и ще направя всичко възможно, за да помогна на Германия да спечели“, обявява Зверев.
реванш— Само преди осем дни той загуби в Торино от Оже-Алиасим и беше отстранен от Финалите, с което приключи една съвсем незадоволителна година в тура, с едва един спечелен титла (и то не Мастърс, а турнир от серия 500 в Монако) и по-малко от половината точки на Ал Карац и Синер. Купа „Дейвис“ може да бъде неговият реванш. След Черундоло той ще се изправи срещу още един специалист на клей – Хауме Мунар, когото испанският капитан Ферер издигна до първи единичен играч в отсъствието на №1 Алкарас и №14 Давидович-Фокина. Мунар, заемащ 36-то място в ранглистата, спечели едва четири гейма в последния си пряк сблъсък със Зверев на Олимпиадата през 2024 г. в Париж. „Но той играе много по-добре в сравнение с тогава“, уточнява Саша.
двойки— Преди тях днес на корта ще излязат вторите в двойката: Карено Буста (89-ти в ATP) и Струф (84-ти в ATP). Испанецът води с 3:1 в предишните им срещи, но последният път, когато се изправиха един срещу друг, беше преди пет години. Истината е, че изходът е непредсказуем и затова името на финалиста може да се определи едва в двойката, където има поне трима суперспециалисти: германците Кравиц и Пюц, шести в тазгодишната Race и с 19 победи в 20 мача за Купа „Дейвис“, и испанецът Гранолерс, шампион от „Ролан Гарос“ и „US Open“, подкрепян от Педро Мартинес, който тази година постигна пълен успех с испанската фланелка (5 победи от 5).
КАПИТАНИТЕ— „Всичко може отново да се реши в двойката. А в миналото често сме печелили точно там. Срещу Аржентина няколко пъти бяхме на крачка от пропастта, но успяхме да се измъкнем. Все още сме тук и в този момент подхранваме голямата мечта да спечелим купата“, казва германският капитан Колман. „Ако успяхме да обърнем резултата в Марбея срещу Дания и тук, в Болоня, срещу Чехия, то е защото сме единни и имаме доверие един в друг. Това е начинът да се представяме добре в Купа „Дейвис“. Ясно е, че големите имена могат да донесат победи, но отборът е най-важното“, отговаря Ферер.
