През юни бившият шампион даде интервю за нашия вестник, в което говори за двамата таланти и за много други неща

Никола Пиетранджели не се нуждае от представяне. Той е синоним на тениса. Той е направил история и най-вече в Париж е донесъл на Италия два титла, през 1959 и 1960 г., и още два финала през 1961 и 1964 г. До 2023 г. той беше единственият капитан на италианския отбор, успял да спечели Купа Дейвис, и дори днес, на 92 години, е внимателен наблюдател на света на тениса. Той, който засади семената в средата на миналия век, сега се наслаждава на плодовете на едно растение, което е станало буйно и плодоносно: „Имаме шампиони навсякъде. При жените с Жасмин Паолини, а после спечелихме Купа Дейвис, Купата Били Джийн Кинг, никога не спираме…“.

Никола, ще гледаш финала на Ролан Гарос?

„Разбира се! Ще седна пред телевизора и ще бъда първият фен на Синер срещу Алкарас. Трябва да спрете да мислите, че съм злопаметен, защото Яник стана шампион. Аз съм щастлив и горд да видя, че италианският тенис доминира в света. Ние сме това, което някога бяха Австралия, а след това и САЩ, и освен Синер има много други, които всяка седмица излизат на сцената и се представят. Например, преди време гледах мач на Гиганте, никога не бях го виждал и се чудя защо, тъй като играе много добре„.

Париж е специален, какви спомени имате?

“Като играч, но и след това спомените са прекрасни. Но турнирът е много труден. Може да е много горещо, а също и много студено, а грунда е изтощителен от гледна точка на енергията. Сега обаче има покрив, стадионът е наистина много красив, елегантен.

Синер и Мусети играха на полуфиналите в Париж, както вие и Сирола през 1960 г. Следихте ли и двамата?

Жалко за Мусети. Но този Алкарас е истински луд, прави невероятни неща. Въпреки това, преди няколко години вече го казвах, потърсете интервютата: Мусети може би не е най-силният от италианците, но със сигурност е този, който играе най-добре. Трябваше само да му се даде време да порасне и да натрупа опит, сега той е сред най-добрите в света. Тенисът му е наистина красив за гледане и съм сигурен, че ще продължи да расте и ще дойдат важни победи”.

Мусети просто имаше нужда да порасне: той е най-красивият за гледане Никола Пиетранджели Но какво очаквате от мача между Синер и Алкарас няколко седмици след финала в Рим?

“Очаквам красива битка. Яник е много силен, недостижим. Видяхте ли с Джокович? В момента мисля, че само Карлос е в състояние да го победи. Алкарас е луд кон, прави всичко сам. Греши, после прави феноменални точки, никога не знаеш какво да очакваш. Но нашият е толкова силен, че във всички мачове може да започне, оставяйки на съперниците си 15 точки преднина. Все пак ще спечели.”

Два поредни финала след три месеца пауза: още по-впечатляващ резултат, не мислите ли?

„Да, но говорим за професионален спортист. И за щастие той не е бил спрян от контузия, а е могъл да тренира. Яник вече не е същият като преди две години, той е пораснал, станал е по-опитен, по-зрял. Знае, че е в Дивия Запад, на главата му пише „издирван“. И всички искат да го победят, за да си вземат наградата. Това е състояние, което те кара да си винаги нащрек, да не спираш никога. Може да е много изморително, но той има правилната нагласа, за да устои на атаките на съперниците си. А на финала го очаква най-опасният от всички.“

Вие сте се изправили срещу Род Лейвър, последният, който е спечелил Големия шлем. Мислите ли, че Синер може да успее?

„Рокет Мен (прякорът на Лейвър, бел. ред.) го направи не веднъж, а два пъти. Що се отнася до Яник, няма да се учудя, ако успее да постигне това. Той е най-силният.“

С Синер и неговите постижения сега всички говорят за тенис, как се чувствате от това?

„Италианците, както винаги казвам, са народ на фенове, а не на спортисти. Те са склонни да се качват на влака на победителя или на човека на момента. Видяхме го с ветроходството, с Томба, с Валентино Роси. Сега имаме Синер. Виждам го навсякъде, дори когато отворя хладилника, го виждам да прави реклама“.

Има ли някой шампион, с когото би го сравнил?

„Може би с Борг. Хладен, никога не се ядосваше, като Яник. И защо да се ядосва? Талантлив, известен, номер 1 в света, благословен с талант. Той умееше да го култивира и сега вече няма слаби места.“