През юни бившият шампион даде интервю за вестника ни, в което говори за двамата таланти и за много други неща

Никола Пиетранджели няма нужда от представяне. Той е самото олицетворение на тениса. Написа историята на този спорт и най-вече в Париж донесе на Италия два титли – през 1959 и 1960 г., както и още два финала през 1961 и 1964 г. До 2023 г. той беше единственият капитан на италианския отбор, успял да спечели Купа „Дейвис“, а и днес, на 92 години, остава внимателен наблюдател на света на тениса. Той, който засея семе в средата на миналия век, сега се наслаждава на плодовете на едно растение, което е станало буйно и обилно: „Имаме шампиони навсякъде. При жените с Джасмин Паолини, а след това спечелихме Купата „Дейвис“, Купата „Били Джийн Кинг“ – никога не спираме…“.

Никола, ще гледате ли финала на „Ролан Гарос“?

„Разбира се! Ще се настаня пред телевизора и ще бъда най-големият фен на Синер срещу Ал Карац. Трябва да спрете да мислите, че съм завистлив, защото Яник се превърна в шампион. Щастлив съм и се гордея да виждам италианския тенис да доминира в света. Ние сме това, което някога бяха Австралия, а след това и САЩ, и освен Синер има много други, които всяка седмица излизат на сцената и се представят блестящо. Например, преди време гледах мач на Гиганте – никога не бях го виждал и се чудя защо, като се има предвид, че играе страхотно”.

Париж е специален, какви спомени имате?

„Като играч, но и след това спомените са прекрасни. Турнирът обаче е много труден. Може да е много горещо, а също и много студено, а клейът отнема много енергия. Сега обаче има покрив, стадионът е наистина много красив, елегантен“.

Синер и Мусети играха полуфиналите в Париж, както вие и Сирола през 1960 г. Следихте ли и двамата?

„Жалко за Мусети. Но този Ал Карац е истински луд, прави невероятни неща. Във всеки случай, преди няколко години вече го казвах, потърсете интервютата ми: Мусети може би не е най-силният от италианците, но със сигурност е този, който играе най-добре. Трябваше само да му се даде време да узрее и да натрупа опит, а сега е сред най-добрите в света. Тенисът му е наистина красив за гледане и съм сигурен, че ще продължи да се развива и ще дойдат важните победи“.

Мусети просто имаше нужда да узрее: най-красиво е да се гледа Никола Пиетранджели Но какво очаквате от мача Синер – Алкарас няколко седмици след финала в Рим?

„Очаквам страхотна битка. Яник е изключително силен, недостижим. Видяхте ли го срещу Джокович? В момента мисля, че само Карлос е способен да го победи. Ал Карац е като див кон, прави всичко сам. Прави грешки, после отбелязва феноменални точки, никога не знаеш какво да очакваш. Но нашият е толкова силен, че във всеки мач би могъл да започне, като остави на съперниците си преднина от около 15 точки. И пак ще спечели“.

Два поредни финала след тримесечно прекъсване: още по-зашеметяващ резултат, не мислите ли?

„Да, но говорим за професионален спортист. А и за щастие той не е бил извън игра поради контузия, а е имал възможност да тренира. Яник вече не е същият като преди две години – той е израснал, станал е по-опитен и зрял. Знае, че се намира в Дивия Запад, на челото му пише „издирван“. И всички искат да го победят, за да си тръгнат с наградата. Това е ситуация, която те принуждава да си винаги нащрек, да не спираш никога. Може да е много изтощително, но той има нужната менталност, за да устои на атаките на съперниците си. А на финала го чака най-опасният от всички“.

Вие сте се изправяли срещу Род Лейвър, последният, който е спечелил Големия шлем. Смятате ли, че Синер би могъл да успее?

„Rocket Man (прякорът на Лейвър, бел. ред.) го е направил не веднъж, а два пъти. Що се отнася до Яник, няма да се учудя, ако успее да постигне това постижение. Той е най-силният“.

С Синер и неговите постижения сега всички говорят за тенис, как ви се отразява това?

„Италианците, както винаги казвам, са народ на фенове, а не на спортисти. Имат склонност да се качват на вълната на победителя или на човека на момента. Видяхме го с ветроходството, с Томба, с Валентино Роси. Сега е ред на Синер. Виждам го навсякъде, още малко и като отворя хладилника, ще го намеря там да прави реклама“.

Има ли някой шампион, с когото би го сравнили?

„Може би с Борг. Хладнокръвен, никога не се ядосваше, точно като Яник. А и защо да се ядосва? Талантлив, известен, номер 1 в света, благословен с талант. Той умееше да го развива и сега вече няма слаби места“.