Кандидатурата на аржентинеца от Атлетико се запазва, с преднина пред Арнау Мартинес от Жирона, но в последните часове косоварът отново е на модаДебютът на хърватския футболист не разочарова огромните очаквания, с няколко игра, които накараха феновете да скочат на крака
За да разберете същността на Лука Модрич, е добре да го наблюдавате с поглед, който не се ограничава само до възхищение от играта му. Тя е пред камерите: твърде лесно. По-добре е да го наблюдавате, докато не влезе в тунела, който води към съблекалнята, и тогава ще откриете, че за него мачът не свършва, когато съдията свири. Ето, десет минути след края на мача Милан-Бари, който приключи с добра доза спокойствие, Лука беше там, на края на терена, зает да обяснява някои движения на Окафор, който влезе в края на мача. Докато почти всички други вече бяха под душа, той даваше съвети на свой съотборник, обяснявайки му своята гледна точка и му показваше с ръце и жестове какво би могъл/трябвало да направи Ноа. На пръв поглед, хърватинът се отнасяше към едно от последните действия в мача, когато номер 17 на „росонерите” беше спрян прекалено лесно от защитник на „бианкороти”.
ДЕТАЙЛИ— Това са детайлите, от които се вижда величието на един човек, който, за да го кажем с думите на коментатора преди мача, „беше дете с червено-черната фланелка, а след това се превърна в легенда”. Защото, ако се замислим, това не беше дебютът на Милан за сезона, а дебютът на Модрич. Това беше представянето на първата цигулка на „росонерите”, очаквано и аплодирано от хора, които имат остра нужда да могат отново да канонизират алфа мъж в Миланело. В стадион без ултраси и без организирани фенове, единственото име, което се чуваше по стария начин, беше неговото. Алегри, с Ландучи на пейката, го остави да играе 28 минути, включително добавеното време. Позиция: в центъра на полузащитата, пред отбраната, с Джашари като ляв полузащитник. Аплодисменти и наслада на стадиона при всяко докосване. Лука и Ардон веднага започнаха атака, която доведе до корнер. После накара Сан Сиро да скочи на крака: двойно дриблиране на бедния Сибили в рамките на няколко секунди и мек – прекалено мек – удар с десница в ръцете на вратаря. След това, в 90-ата минута, той се промъкна в наказателното поле отдясно, тичайки по дъното на терена: ниско центриране в малката площ, което не намери никого. Хората се ядосаха на съотборниците си, които не бяха разбрали къде може да отиде топката. Да, по-добре е съотборниците му да следват съветите му.
Крайният резултат можеше да бъде няколкото минути, играни в Бергамо срещу Аталанта. Дуглас Луис влезе в 90-ата минута, точно колкото да се ориентира на терена и да усети атмосферата. Преговорите с Ноттингъм Форест, които в един момент бяха в застой, сега са подновени и изглеждат добре насочени. Същото важи и за Нико Гонзалес, който игра като титуляр, но без да блесне, и се приближава към Атлетико Мадрид на сънародника си Симеоне. Две тежки загуби, от които Ювентус очаква да спечели поне 60-70 милиона и които биха могли да отключат, освен окончателния трансфер на Рандал Коло Муани (приоритет на Игор Тудор), и друго важно попълнение. Напредъкът на Теун Коопмейнерс, който и в Бергамо игра в средата на терена, отклони вниманието на клуба повече към фланговете, отколкото към халфовете, където се мисли за евтина алтернатива (Мат О’Райли под наем от Брайтън), за да има още един вариант за дясното крило и за позицията на атакуващ халф. Кандидатурата на Нахуел Молина от Атлетико, който има предимство пред Арнау Мартинес от Жирона, остава в сила, но в последните часове отново на мода е станал стар фаворит на Синьора, вече търсен в миналото от Кристиано Джунтоли: Едон Жегрова от Лил.
Преговорите за Молина между Ювентус и Атлетико бяха подновени през последните дни, заедно с тези за Нико Гонсалес: бившият играч на Удинезе доскоро не беше на пазара, но сега испанският клуб е отворен за раздяла, като е определил цената на 25 милиона евро. Ювентус остава нащрек, интересува се от играча, който има опит и вече познава Серия А, но проучва и алтернативни варианти, като Арнау Мартинес, млад играч от Жирона, който е бил предложен и на Наполи и Рома. Молина има в биографията си спечелена Световна купа с Аржентина (2022) и две Купи на Америка и е в зряла възраст (27 години), Мартинес струва по-малко (около 15 милиона), е перспективен техничен и гъвкав играч, който съчетава склонност към бягане с прецизност в пасовете.
Кой се връща— Молина и Мартинес са крила, които могат да играят по цялата линия, докато Жегрова има различни качества. Той е офанзивен външен играч, който може да играе в тримата нападатели или зад тях, по-скоро като Нико. Ювентус вече се беше интересувал от него, когато все още беше старият технически директор Джунтоли, а сега отново проявява интерес: с напускането на Гонсалес и преминаването на Кооп в халфовата линия, играч с неговите качества може да се окаже полезен. Жегрова вчера дори не беше на пейката в мача от Лига 1 срещу Брест, счита се, че ще напусне и не е в плановете на клуба. Зад твърдата ръка стоят договорни причини: косоварът има договор, който изтича през 2026 г. и не е искал да го поднови, затова се е озовал на резервната скамейка. Подобна е ситуацията с Душан Влахович в Ювентус. Лил обаче няма намерение да свали цената: иска между 20 и 25 милиона, сума, която се счита за висока не само за „бианконерите”, но и за Марсилия, клуб, който проявява интерес към играча и е по-напред от Ювентус. Със сигурност Дамиен Комоли, новият генерален директор на „Скуадрата”, може да разчита на добрите си отношения с французите, по-специално с президента Оливие Летан.
