Ръководството на Интер дълго време преговаряше за Перишич, без да получи съгласието на ПСВ, убеди Диаби, но не и Ал-Итихад, отказа се от Кансело, след като португалецът даде съгласието си за Барселона, и преговаряше за Нортън-Кафи. Никой не дойде, така че за ротацията остават само най-младите
„Луис Енрике е ценен актив на клуба, който трябва да бъде защитен“, „Аз гледам на тези, които имам“, „Пазарът? Не мога да дочакам да приключи…“. И после? „Пазарът е коварен“. Думите са на Чиву: „Не винаги се получава добре и за нас това е добре. Клубът се опита да направи до края това, което ние бяхме поискали, но не успя”. Нагласата на Кристиан Чиву, когато говори за трансферния пазар, поне публично, се промени, когато приключи зимната сесия. За първи път през сезона треньорът на Интер използва малко по-силни думи от обикновено, изразявайки се по-пряко в сравнение с близкото минало. И с право, бих казал, защото броят на трансферите на Нерадзури през януари говори сам за себе си: нула. Всъщност два, за да бъдем напълно честни. Но те се свеждат до нула, като се има предвид, че младият Якирович ще се присъедини към отбора до 23 години, а Масолин ще остане в Модена до края на сезона.
Интер дълго преговаряше за Диаби, подкрепен от категоричното желание на играча да се премести в Милано; разговаря с Нортън-Кафи, за да бъде подготвен за евентуалното напускане на Дъмфрис; изчака Кансело, преди да получи по-изгодната оферта от Барселона; изчака отпадането на ПСВ от Шампионската лига, за да вземе Перишич. И после? Покупки – нула. По една или друга причина. Ето я и причината за лекото разочарование на Чиву след мача за Купата на Италия срещу Торино. Разбираемо, след като е мечтал и галил 4 нови попълнения и ги е видял да си тръгват едно по едно. Треньорът на Нерадзури призна, че клубът е опитал всичко, „свиквайки се“ повече с динамиката на пазара. Но в същото време някои искания – буквално „това, което бяхме поискали“ – наистина съществуваха. В крайна сметка не се появиха нови лица, поради което Чиву прояви известна загриженост за втората част на сезона и срещу Торино в Купата на Италия пусна двама млади играчи – Коки и Камате – за да даде почивка на тези, които досега са натрупали най-много минути.
Миналото ни учи— Миналата година, когато Интер все още се състезаваше на всички фронтове и някои дори започнаха да сравняват Симоне Инзаги с Жозе Моуриньо, на помощ на отбора, който неизбежно щеше да завърши сезона физически изтощен, дойде януарският трансферен прозорец. Покупки? Една, Залевски. На когото нищо не може да се вмени: за кратко време бившият играч на Рома веднага стана важен за отбора на Нерадзури, дотолкова, че подаде асистенция на Де Врий за решаващия гол в дебюта на поляка в дербито и гарантира на клуба значителна печалба само шест месеца по-късно. Енергията на Залевски. „Енергията”, от която Чиву се нуждае, за да продължи на върха през този сезон: „Нужни са крака, енергия, за да се справят с натоварванията през януари и тези, които предстоят през февруари”. И причината за притеснението на треньора все още е в думата „енергия”. Защото Интер, с изключение на младите играчи, има състав от 24 играчи. Идеален брой, за да се опознаят и да се извлече максимумът от всеки профил, но не и от чисто атлетична гледна точка. Отборът на Чиву вече е изиграл 34 мача в Серия А, Купата на Италия, Шампионската лига и Суперкупата, към които в най-добрия случай могат да се добавят още 27, за общо 61 мача, ако Интер стигне до края на всички турнири. Вероятно няколко попълнения на трансферния пазар биха били полезни, за да се управляват по-добре енергиите оттук до края. Въпреки това, отборът на Нерадзури остава лидер в Италия и в надпреварата за Шампионската лига. „Ще се борим за всеки мач, за да продължим пътя си през този сезон“, добави Чиву. И така е.
