Бившият полузащитник: „Една грешна топка и Манчи се ядоса. Аз му отговорих и той отиде при Мантовани. Симони се опита да ме заведе в Наполи, грешка беше да не го последвам. Все още ме спират заради дупката при дузпата в мача Юве-Торо…“

За мнозина Рикардо Масперо е „този с дупката“. Една хитрост, която се превърна в култова, давайки неочаквано 3-3 на Торо в дербито през 2001 г. „Аз дори бях вкарал гол, загубата щеше да бъде двойна подигравка. За щастие всичко мина добре“. Той разказва без филтри, рови в паметта си между болки и големи победи. „Когато с Кремонезе спечелихме на Уембли”, но и спорове и някои недоразумения. „Скарах се с Манчо и с оглед на миналото мога да кажа, че сгреших, като не се доверих на Симони. Той искаше да ме заведе в Неапол, аз избрах да остана в Кремона, за да спазя даденото обещание”.

Масперо, да започнем отначало. Роден сте в семейство на спортисти: футболът е част от живота ви от люлката?

„Да, всъщност е така. Баща ми беше футболист, играеше в младежкия отбор на Пиаченца, но не успя да пробие. Да кажем, че аз осъществих и неговата мечта. Спомням си сълзите му в деня на дебюта ми в Серия А”.

Днес и синовете му играят.

„Единият в Про Сесто, другият в Алесандрия. Оценявам тяхната упоритост в постигането на целта. Напомнят ми на мен като млад”.

Има ли момент, в който разбрахте, че сте успял?

„В Кремона. Защото важното не е да дебютираш, а да успееш да се задържиш на високо ниво. Ние в Кремо имахме група „хляб и салам“. Бяхме като семейство. Фавали беше невероятен спортен директор, купуваше добре и продаваше много добре, като винаги поддържаше непокътнат нашия отборен дух. Дори новите се интегрираха веднага. Повярвайте ми, беше нещо магично”.

Но вие си тръгнахте.

„Исках да направя скок в качеството. Ериксон ми се обади и ми каза: „Искам те в отбора”. Беше невъзможно да откажа”.

В Самп не се видя Масперо от Кремона. Какво се обърка?

„Бях малко ощетен от схемата. После, на следващата година, те взеха Сеедорф и Карембеу и аз реших да си тръгна. Пазя обаче незабравими спомени, като полуфинала за Купата на купите с Арсенал. Беше невероятно приключение. И през тази година създадох много връзки, една от които беше особено важна…”.

С кого?

„Рууд Гулит. Прекарвахме много време заедно. Той вече беше звезда, а аз бях момче в първата си година в голям отбор. За да излезем заедно, той трябваше да се маскира, което всеки път беше истинско шоу. Имам много спомени за едно фантастично момче: на вечеря те караше да се смееш до сълзи, в съблекалнята пускаше музика. После излизаше на терена и се превръщаше“.

Говореше се, че си тръгнал заради кавга с Манчини.

„Да кажем, че Роберто имаше голяма власт в Сампдория. Ериксон много го слушаше, а моята роля като втори нападател беше малко неудобна. Никога не сме се карали, освен веднъж. Ако мога…“.

Разкажете ни.

„Дори на тренировките беше човек, който изискваше много, веднъж му подадох зле топката и той се ядоса. Аз му отговорих и се скарахме. Нямам нищо против него, но знам, че е настоявал за моето освобождаване. А да си помислиш, че само година по-рано той беше този, който предложи на Мантовани и на треньора да ме вземат…“ .

В кариерата си е имал много велики треньори. Изберете един.

„Бих казал Симони, но не искам да обидя никого. Джиджи за мен беше втори баща. Сгреших, че не го последвах в Неапол: беше 1996 г. и той много настояваше да ме вземе. Приюти ме за два дни в дома си, за да се опита да ме убеди. Аз обаче реших да остана в Кремона, защото сезонът беше в разгара си и бях обещал на президента и на Фавали, че ще помогна на отбора в затруднение. Не исках да напусна кораба в бурята, това не е в моя характер. Жена ми все още ми го припомня, тя би искала да го направя”.

След това се срещнахте в Торино.

„За няколко мача. Защото Симони беше уволнен почти веднага. Но и това беше фантастичен период. Всички ме помнят заради „дупката” в дербито, но бяха три много хубави години”.

Да, дупката. Все още ли ви спират по улицата?

„Да, понякога ни помнят само за това. Всъщност съм много доволен от кариерата си. Това в дербито беше хитрост: резултатът беше 3-3, току-що бях вкарал гол за изравняване и ни дадоха дузпа. Така че отидох там и „изкопах“. Салас не обърна внимание и ритна в дупката. Топката излетя в небето. Феновете на Юве все още ми го припомнят“.

А всъщност вие бяхте на път да се присъедините към Ювентус години по-рано…

„Вярно е, Фавали преговаряше с „бианконерите“ и ми каза, че има такава възможност. Аз обаче реших да отида в Сампдория“.

Най-хубавият момент?

„ Имам много, но избирам победата на „Уембли“ с Кремонезе: победихме Дерби Каунти и спечелихме Купата на Англия и Италия. Да вкараш гол на такъв стадион е нещо, което остава завинаги в сърцето ти“.

Съжаление?

„Получих по-малко, отколкото заслужавах. Бях малко ощетен от схемите и някои решения“.

Преди да се оттеглиш, осем години в аматьорския футбол.

„Избрах да остана в Бергамо с жена ми, която има фирма в този район. Прероден съм. След Флоренция бях загубил страстта си към играта, но тези години ми я върнаха“.

Днес си треньор.

„В момента съм в застой, но чакам възможност. Години наред не следях футбола, отидох да работя във фирмата и трябва да кажа, че ми хареса. Сега ще видим. Може би плащам за това, че не съм медиен. Така беше и като футболист. Никога не ми е харесвало да се показвам.“