Бившият нападател на Интер анализира момента на отбора от Калифорния: „Торо е благословия, никога проблем. И нека Пио Еспозито да прави грешки“

От Калифорния, седейки спокойно на маса в кафене (строго италианско), докато температурата е 24°, Юрген Клинсман изглежда много далеч от ледения вятър в Мадрид, който засегна неговия Интер в сряда вечер. Бившият германски звезден играч на Нерадзури обаче веднага даде оптимистична прогноза за времето по телефона: „Слънцето ще изгрее много скоро и над отбора на Кристиан Киву, от треньора до капитана, което е безспорно”.

Съгласен съм, Клинсман, но на терена винаги се случва едно и също: Интер играе добре, но…

„Гледах целия дерби, мача в Мадрид го видях по-късно, защото коментирах на ESPN Арсенал-Байерн и ПСЖ-Тотнъм. Струва ми се, че, независимо от резултатите, отборът е на мястото си, във всяко едно отношение. Има ясни идеи за това как иска да атакува с много хора. Мачът срещу Атлетико не беше толкова различен от този с Милан: Интер почти винаги играе по-добре от противника, създава положения, пропилява ги, но получава гол при първата контраатака или, още по-лошо, от статично положение”.

Но може ли това да е просто случайност?

„Винаги сме там, всичко се свежда до въпрос на нагласа и сега е моментът да реагираме. Не е проблем с качеството на играчите, тренировките, тактиката: аз всичко свеждам до малки психически детайли. В определени моменти, особено при статични положения, трябва да си достатъчно агресивен и концентриран: ако в най-важния момент се разсееш, губиш мачове като този на „Метрополитано“.

Вашият бивш съотборник Алдо Серена, коментирайки гола, който Атлетико отбеляза в добавеното време, каза, че нападатели като вас биха се насладили на зоналната защита на Чиву.

„Алдо е прав, зоналната защита „кани” малко нападателя, който идва отзад и изненадва съперника, но това не може да бъде единственото обяснение за гола. И тук проблемът е по-скоро в менталността, отколкото в системата: ако играеш зонална защита, но защитниците ти се движат, изпреварват, атакуват топката, гледат човека в своето пространство, все пак можеш да свършиш отлична работа и да не рискуваш”.

Начинът на игра обаче определено се е променил: харесва ли ви?

„Виждам много по-агресивен, проактивен, с една дума… модерен отбор. Особено с този пресинг, трябва да си бърз в четенето на отделните ситуации, ако не искаш да даваш шансове. Вярно е, че така можеш да рискуваш, както се случва сега, но Интер е в процес на трансформация: треньорът засажда в главите на играчите убеждението, че могат да контролират мачовете, като играят по този начин. Балансът се постига с времето, не за няколко месеца, когато ще намериш начин да се покриваш бързо при загуба на топката”.

Как оценявате тези месеци на Чиву?

„Много, много положително. Вижда се, че той гради нещо велико, но не трябва да се оценява по броя на загубите, макар че пет могат да изглеждат много. Класирането в Серия А показва, че върхът е близо, а това в Шампионската лига, че може спокойно да се стигне до първите 8. Не е толкова зле… На мен ми харесва най-вече начинът, по който Чиву знае да бъде директен: не иска да угажда, казва това, което мисли. Дори когато нещата не вървят добре, той не се променя, не се отказва от идеята, че отборът трябва да се забавлява”.

Но вие сте убеден, че Италия е готова да разбере подобни изказвания?

„Не става въпрос за липса на хъс, а за яснота и дълбочина на мисълта. Очевидно, при липса на резултати, и играчите трябва да поемат отговорността си, когато пропускат шансове пред вратата или правят сериозни грешки в защита. Чиву обаче отива отвъд италианската култура, според която се играе, за да се избегне загубата, а не за да се спечели. Той се стреми към успеха и остава верен на един проактивен, весел стил. Друго нещо, което ценя, е, че той не се страхува да пуска младите да играят: Леннарт Карл, 17-годишният играч на Байерн, който вкара гол на Арсенал, в Италия най-много би бил даден под наем.“

Говорейки за младите, дошло ли е времето на Пио, въпреки че в Мадрид той загуби топката, от която се роди голът на Атлетико?

„Нека да прави грешки, но преди всичко нека да играе. Ясно е, че има невероятно талант и физика, но в този момент не трябва да бъде спиран от нищо и никого. Виждам, че Чиву продължава да му дава шанс и се надявам, че ще продължи да го прави, въпреки че конкуренцията е голяма, започвайки от Лаутаро.

Аржентинецът обаче винаги играе с променлив успех.

„Знам добре какво е чувството, когато даваш всичко от себе си, а топката не влиза. Това му се случи в дербито и в Шампионската лига, където беше сменен по време на мача. Може да изглежда странно, като се има предвид, че става дума за символа на отбора, но това е и знак, че Чиву не прави разлика между никого. Нормално е да излезе ядосан след смяна, но думите „проблем” и „Лаутаро” не могат да се използват в едно и също изречение. Трябва да се започне от него, а след това Турам, но и Бони и Пио, ще се погрижат да му отнемат отговорността. Може би той я усеща прекалено силно, но това е благословия за Интер”.

В тази защита, която понякога изгаря, се развива неговият сънародник Бисек: ще успее ли в намерението си да отиде на световното първенство?

„Надявам се, той има всичко, за да играе в националния отбор и като титуляр в Интер. Напротив, сега, когато липсва Дъмфрис, защо да не го използваме и като външен? С този спринт и тази крачка, какви проблеми ще има?“