Матиас Самер, „Златна топка“ за 1996 г.: „Този рожден ден с Тото беше незабравим. В Интер бях щастлив, но после Панчев стана титуляр и аз се озовах на трибуната…“

Не фигурира в организационната структура, но важните решения минават и през него. Матиас Самер, 58 години, с Борусия Дортмунд спечели и Шампионска лига като играч, във финала срещу Юве, и едно първенство като треньор, освен двете на терена. „Аз съм външен консултант на клуба. Предоставям дългогодишния си опит, натрупан през 40 години, не без резултати; като играч, треньор и мениджър“. В Дортмунд, той, израснал в ГДР и в Динамо Дрезден, а след обединението преместен на Запад от Щутгарт, дойде именно от Интер. Все още играеше като атакуващ полузащитник, преди да стане либеро, носител на „Златната топка“. Той беше германският наследник на триото Матеус-Бреме-Клинсман, но това не продължи дълго.

Добро утро, г-н Самер, какво си спомняте от кратката си любовна връзка с Интер?

„Преди всичко първия рожден ден на дъщеря ни в края на септември, който отпразнувахме в Чернобио. С нас беше и Тото Шилачи, който за съжаление почина преди година и половина. Като цяло, все още обичам Милано, както и Италия, и пазя само прекрасни спомени от този период, макар и кратък. За мен остават незабравими и мачовете на стадион „Сан Сиро“ с фантастичните фенове на Интер“.

Какво не се получи?

„Всъщност всичко беше наред: тогава, през сезон 1992/93, бях вкарал четири гола за Интер в първите си седем мача от първенството. Всички бяхме щастливи. После дойдоха тежките контузии на Фонтолан и Шилачи. Затова Дарко Панчев, четвъртият чужденец, внезапно премина от трибуната в титулярния състав. Но тъй като по онова време на терена бяха допускани само трима чужденци за отбор, изведнъж се озовах извън игра. А за мен тази ситуация беше непоносима. Знаех, че трябва да играя, за да продължа да се развивам. Затова единствената възможност беше да напусна Интер. Тогавашният президент Ернесто Пелегрини се бореше да ме задържи, за мен също беше много трудно. Но да напусна Интер, за да отида в Дортмунд, беше правилното решение”.

Интер и Борусия имат шанс да се класират за осминафиналите

Матиас Самер
12 мача и 4 гола с Интер

Освен гола срещу Юве, остана ли ви нещо положително от този шестмесечен период през лятото на 1992 г.?

„Въпреки краткия период, у мен останаха само положителни спомени. Интер е велик клуб – традицията на клуба, условията за тренировка, феновете, сътрудниците на клуба: просто чудесно. И до днес следя всички мачове на Интер”.

Да преминем към днешния ден. Интер и Борусия Дортмунд играха последните три финала в Шампионската лига, без да ги спечелят. Какво им липсва? Разликата с водещите клубове прекалено голяма ли е?

„Самото участие във финалите е голямо постижение. Това показва силата на Интер и Борусия Дортмунд в европейския футбол“.

Харесва ли ви този нов формат на Шампионската лига?

„ Намирам го за фантастичен, всеки мач стана по-интересен. С този нов формат вече няма „изгубени“ кръгове в първенството. Шампионската лига е изпълнена с напрежение и обрати до последния кръг. Интер и Борусия също имат шанс да се класират за осминафиналите“.

При дебюта си като треньор в Бундеслигата вие завършихте трети в първата година, а след това спечелихте титлата. Кристиан Чиву също прави дебюта си като старши треньор в Серия А. Какви са трудностите за един млад треньор в клуб от най-високо ниво и какви съвети бихте му дали?

„Смятам, че както в първенството, така и в Шампионската лига се разпознава стилът на Интер в неговата схема 3-5-2. Кристиан Чиву продължава това развитие по отличен начин. Прави отлична работа като треньор на Интер, а това всъщност е най-голямото комплимент, което може да му се направи“.

Самер е играл в Борусия Дортмунд от януари 1993 г. до края на сезон 1997-98

Може ли да се сравни нивото на Бундеслигата и Серия А, почти ли са еднакви или виждате разлики?

„ Всъщност това е тема, по която бихме могли да дискутираме интензивно през следващия час. Затова, накратко: Серия А е офанзивна и атрактивна, както показва резултатът 6:2 на Интер срещу Пиза от миналия уикенд“.

И двете първенства са далеч от Висшата лига? Само заради парите ли?

“ Парите със сигурност са важен аспект за привличането на добри играчи и треньори. Но това не е гаранция: с тези играчи и треньори трябва да се свърши и първокласна работа. Въпреки това всяка страна трябва да намери своя път. Поради тази причина сравненията между Италия, Германия и Англия са възможни само в ограничена степен“.

Кой ще бъде фаворитът между Борусия и Интер и какъв мач очаквате?

„Ще бъда на стадиона, нямам търпение. Всъщност бих пожелал и на двата отбора да спечелят трите точки. Няма фаворит. Двата отбора се изправят един срещу друг на равни начала. Очаквам мач на високо ниво и интензивен и се надявам – нека италианските фенове ме простят – Борусия Дортмунд да вземе превес…“.