Нападателят използваше каска, която се различаваше значително от останалите предпазни средства, които се виждат на главите на футболистите, както обясняват д-р Зенга и проф. Гарбоса

За Жан-Филип Матета сега се говори само от гледна точка на трансферния пазар: първо Юве, сега Милан, много отбори биха искали да привлекат нападателя на Кристъл Палас. Преди малко по-малко от година обаче Матета рискува кариерата и ухото си заради луда намеса на Лиам Робъртс, вратар на Милуол. Беше 1 март 2025 г.: силен удар с бутоните, ухото практически унищожено („Лекарят, който ме оперира, не искаше да ми покаже снимките, за да не ми се запечатат в съзнанието, практически вече не беше ухо“, разказа нападателят), хирургична интервенция за възстановяването му, 25 шева и много, много страх, защото такъв удар можеше да му коства ухото и може би да сложи край на кариерата му, ако бутоните бяха го уцелили в лицето: „Чувствах, че виси. Всичко беше разкъсано и отрязано. Беше лудост, спаси ме рефлексът ми да се отдръпна в последния момент”.

Именно затова Матета се върна на терена с особена каска: не типичната за ръгбистите, използвана и от Петр Чех и Кристиан Киву преди години, а специална защита, по-скоро подобна на тази на водното поло, специфична за областта на ухото. Както обяснява д-р Франческо Зенга, неврохирург и директор на отделението по черепна и хипофизна хирургия в болница „Ле Молинете“ в Торино, „повече от „класическа“ каска, използвана за защита от черепни травми, това е истинска защита за ухото, засегнато от травмата. Освен това, това е защита, оформена по точната форма на ухото на футболиста, специално изработена, за да го предпази, като се има предвид удара, който е получил: той вече е рискувал да загуби ухото си, а нов удар върху увредената структура би могъл да влоши още повече прогнозата. Гледано по този начин, то дори прилича на защита от неопрен, „отпечатан“ и защитен материал, който трябва да е мек, за да позволи на футболиста да излезе на терена. Това обаче е устройство, различно от класическите каски, тук няма защита от черепни травми, то е специално предназначено за ухото“.

Защитата, използвана от Матета, която е по-скоро нещо като качулка, отколкото истинска каска, има много специфична роля, както обяснява и професор Диего Гарбоса, професор по неврохирургия в Университета в Торино и директор на неврохирургията в Града на здравето и науката в Торино: „В този случай имаме увреждане предимно на ухото и – вероятно – също на мастоидната кост и темпоралната кост. Този вид каска предпазва както меките части, т.е. реконструираното ухо, което иначе би било изложено на допълнителни травми, така и костите от възможни допълнителни увреждания, особено през първите месеци след възстановяването. Консолидирането трябва да се случи по физиологичен начин, но отнема време, дори месеци, затова е много важно да се избягват други травми и този тип защити служат точно за това“.
От Чех до Осимхен и Пелегрино: каски и маски—  Все повече футболисти използват специални и персонализирани защити, в зависимост от травмата. Първият, който остана в паметта, беше чешкият вратар Петр Чех, който носеше каска през цялата втора част от кариерата си поради фрактура на черепа, след това дойде „маската“ на Осимхен, а наскоро и нападателят на Парма Матео Пелегрино използва каска, подобна на тази на ръгбистите: „Тези предпазни средства вече се използват широко в състезателния спорт“, обяснява д-р Зенга: „Трябва винаги да помним, че тези каски намаляват енергията на удара, така че средно или леко черепно-мозъчно травма може да бъде неутрализирана, но очевидно те не могат да помогнат при тежки черепно-мозъчни травми. Тези каски служат преди всичко за защита на играчите от повтарящи се травми, които са един от големите проблеми в професионалния спорт“.

Защитата на Матета, от друга страна, много повече напомня на вече известната „маска“, използвана от Осимхен: „Вече тези устройства се използват все по-често в контактните спортове, тъй като позволяват по-бързо и безопасно връщане на спортистите на терена – продължава професор Гарбоса – защото трябва винаги да помним, че когато се получи травма, заздравяването на фрактурата отнема месеци и винаги остава малка точка с по-малка устойчивост в областта на челюстта и лицето, изложена на контакти. На тези нива всички защити са много персонализирани в зависимост от травмата и конформацията на играча: в някои случаи се носят класически „каски“ като тези на ръгбистите, но в случай на травми на орбиталния кост, както в случая с Осимхен, те могат да се превърнат в истински маски. Целта е винаги да се избегне повторна травма на засегнатата част. Преди няколко месеца оперирах вратаря на Ювентус Примавера, Рикардо Раду, след тежко травма на орбитално-фронталната област, и сега той играе с маска, която е още по-голяма от тази на Осимхен, защото трябва да предпазва по-голяма област. В случая с Матета, за да се върнем в началото, става дума за предпазване на по-специфична област”.