Загубата в Комо още повече подчертава проблемите на „бианконерите”. Отбраната бе подсилена, но в атаката липсва сигурност. За треньора гостуването на дома на Сари ще бъде решаващо. А на заден план има един случай – подновяването на договора на Йилдиз

Нещо се счупи. Или по-скоро, много неща трябва да се оправят и то бързо: за Ювентус Комо е като присъда. Бианкунерите дават усещането, че могат да стигнат до точка, отвъд която има непреодолима стена: на езерото беше точно така. Недоразумението произтича от едно лято, прекарано в очакване на сбогуването с Влахович, което беше обявено, но така и не се състоя. Неяснота, защото Душан остана до края на договора си и с оставането си отне доста сигурност в атаката: един или два нападатели? Да се заложи на Давид и Опенда или да се извлече полза от добрите моменти на сръбския нападател? Отговори, които за миг се превърнаха в трудна за решаване загадка. Оттук нататък пазарът се превърна в пазар на отстъпки, сякаш топката тежеше между икономическите параметри, които трябваше да се спазват, и изборите, които трябваше да се направят, за да се даде смисъл на отбора: в крайна сметка решението беше да се обогати, може би прекалено, атаката, но да се останат малко, много малко алтернативи в средата на терена, където обикновено се решава съдбата на сезона.

Образът, който ни дават последните минути от тъжното пътуване до Комо, е емблематичен: двама нападатели в действие, удвояване на резултата от момчетата на Фабрегас и Опенда като зрител на терена. Игор Тудор, треньорът, който претърпя втора загуба в шампионата между края на миналата авантюра и тази, започнала преди два месеца, гледа към Мадрид, вълнуваща спирка в програмата в сряда вечер: но хърватският треньор трябва да гледа преди всичко към Рим, към срещата в столицата на „бианколетите”, която ще се състои следващата неделя. Неговото бъдеще ще мине през Вечния град, защото евентуална катастрофална загуба би поставила в сериозен риск неговото непосредствено бъдеще.

формула—  Неговите грешки? Неуспехът да намери правилната формула, за да може отборът, който все пак разполага с много възможни решения в атака, да преминава през мачовете без тревожни паузи, но с увереността, че може да ги управлява, избягвайки дисбаланса между отделите: при всяка контраатака тази Юве се затруднява, при всяко ново начало има сериозна вероятност да не се стигне до финала, до удар, до завършващ удар, до опасен опит. Индивидуалните играчи трябва да бъдат поставени в условия, в които да се изявят най-добре: отчасти Тудор е изпълнил мисията, но в голяма степен все още не и сега говори за преминаване към индивидуална защита при статични положения. А на заден план има един случай, подновяването на договора на Йилдиз, който тежи, и то не малко, върху стратегиите на клуба.