Бившият треньор на номер 1 в света: „Ако бяхме седнали да поговорим, може би щяхме да продължим, но в крайна сметка не го направихме“

Съжаление за това как приключиха нещата с Карлос Алкарас и намигване към големия съперник Синер. „Да тренирам Яник? Никога не се знае, но трябва да си помисля.“ Карлос Фереро нарушава мълчанието няколко дни след раздялата с протежето си, номер едно в света, и от думите му ясно личи, че историята с тенисиста от Мурсия изобщо не е трябвало да завърши така. Мълния от ясно небе, паднала изненадващо. Фереро говори в интервю за Marca, в което разказа причините за раздялата: „Всичко изглеждаше да върви добре. Вярно е, че когато приключи една година, някои неща трябва да се преразгледат по отношение на договорите, както винаги сме правили. Екипът на Карлос мисли за това, което е най-добро за него, а моят мисли за това, което е най-добро за мен – каза Фереро. – Имаше някои въпроси, по които двете страни не бяха съгласни. Може би щяха да се решат, ако се бяхмеднали да поговорим, но в крайна сметка не го направихме и решихме да не продължаваме“.

Нямаше никакви признаци, следователно, никакви разногласия преди раздялата. Думи, които звучат като кавга, като нещо, което се е счупило и никой от двамата не е бил готов да поправи. По малко палав начин, и като се има предвид, че 2026 г. може би ще бъде последната година на Синер с Дарен Кахил, на Фереро беше зададен въпросът за възможността един ден да тренира италианския шампион: „Това е нещо, върху което трябва да помисля. Те са изключителни играчи, но както казах по-рано, не е моментът да мисля за нещо подобно и да кажа „да“ или „не“. Сега е моментът да преодолеем този труден период, защото все още мисля за Карлос всеки ден и не е моментът да мисля за другите. Няма да е лесно. Адаптирах стила си според Алкарас. В момента не обмислям други варианти: получих предложения, но ги отхвърлих. Сега имам нужда от два-три месеца, за да си почивам.“ Фереро изглежда наистина натъжен от това как приключиха нещата с Алкарас, но без особена злоба към този, който ще го замести – Саму Лопес, с когото преди няколко дни си подели титлата „Треньор на годината“ на ATP. „Би било малко егоистично да му поискам да остане в академията и да се откаже. Помислих за семейството му и за възможната кариера, която може да направи. Той вече е работил с подобни играчи и 2025 г. го е подготвила за това, което ще трябва да направи тази година. На Алкарас не му е задължително нужно голямо име или шампион от Шлема, и то защото вече е преживял подобни ситуации, но има нужда да бъде с човек, с когото се разбира добре, който му вдъхва увереност, ценности и трудолюбие, и Саму може да бъде този човек“.