Както срещу Австралия и Белгия, така и срещу Испания, италианската двойка прекара времето в очакване на „реванш“, който така и не се състоя. Но все пак празнуваха: „Фактът, че сме там, им дава увереност, а те ни дават увереност – това е най-важното“
След последния ускорен форхенд Флавио разбира, че е успял. Филипо тича към него, Матео прескача таблата, които ограждат скамейката, и отива да го прегърне. А от съблекалните се връщат в арената Симоне и Андреа. Италия спечели с 2:0 в единичните мачове, няма нужда от тях. С Испания, както и срещу Австрия и Белгия. В Болоня Болели и Вавасори прекараха в вечно очакване да играят „решаващ“ мач, който така и не се състоя. Финалът, преди всичко, беше люлка на емоции. С дълго и стресиращо очакване, преди всички заедно да вдигнат Купата. След първата точка, спечелена от Беретини, мачът на Коболи се беше обърнал много зле. Мунар изглеждаше като фурия, Флавио беше изключен. Самият баща Стефано вече не вярваше. Болели и Вавасори, избрани от капитана Воландри за евентуалния решаващ мач, в даден момент отидоха да се загреят, да прегледат мислено схемите, да се настроят на състезателната атмосфера. Всичко това беше ли напразно? Не, защото всичко има смисъл в химията на Купа Дейвис.
Болели и Вавасори са изключително добре сработен тандем: създаден през лятото на 2023 г. и способен да достигне три финала в турнирите от Големия шлем (Australian Open 2024 и 2025, Roland Garros 2024), да спечели 7 титли в ATP и да се класира за втори пореден път за ATP Finals, достигайки до полуфиналите преди няколко дни в Торино и завършвайки и тази година в топ 10 на световната ранглиста в дисциплината. Вавасори се чувстваше като у дома си в Торино: за да тренира, той винаги се връща в Ct Pinerolo, където работят баща му Давиде, неговият треньор, майка му Дорина и сестра му Сара. Болели, от друга страна, е роден и израснал в Болоня и е развил тенисните си умения в Country Club във Виланова, на кратко разстояние от панаира, който беше домакин на Купа Дейвис. Искаше да бъде главен герой. И двамата искаха това, и защото Андреа и Симоне, въпреки че са постигнали много успехи в турнирите, с националния отбор – като двойка – все още не са оставили своя отпечатък. Малка забележка: Болели, на 40 години, може да се похвали с по-дългогодишна история, с цели 46 мача, изиграни в единично и двойно (24 спечелени, 22 загубени) от 2007 г. насам. Двойката Болели/Вавасори, от друга страна, е изиграла едва три мача в Купа Дейвис, две загуби и само една победа, макар и ценна: 2-1 срещу Белгия в груповата фаза през 2024 г., решаваща за преминаването в следващия кръг. Към това трябва да се добави и отпадането в първия кръг, като номер 1 в схемата, на Олимпиадата в Париж.
НА РЕЗЕРВНАТА СКЪРПИЯ— Болели и Вавасори никога не излязоха на корта в двете финални фази, водени от Синер, в Малага. Яник през 2023 г. игра заедно със Сонего решаващите двойки срещу Холандия и Сърбия, а миналата година направи двойка с Беретини, за да се отърват от Аржентина на четвъртфиналите. И не го направиха дори в Болоня. За разлика от испанците Гранолерс и Мартинес, които бяха решаващи за преодоляването на Чехия и Германия, италианците стояха на резервната скамейка, чакайки най-накрая да дойде техният ред. „Бяхме готови да играем, но момчетата бяха фантастични, а Флавио направи невероятно обращение“, ще каже Болели след церемонията по награждаването. „Знаехме, че трябва да сме готови и мотивирани. Да сме там им дава увереност, а те ни дават увереност – това е най-важното. Не е лошо, ако съотборниците спечелят и не играем, така е добре“, сподели Вавасори, след което добави: „Казахме го още преди мача на четвъртфиналите: който и да влезе, ще даде сърцето си. Израснахме заедно, имаме много силно чувство за отбор. Когато имаш толкова сплотен отбор, индивидуалните амбиции остават на заден план“.
