Новата олимпийска шампионка в супергигантския слалом предизвика съдбата, като живееше живота си на пълни обороти, с хиляди хобита, като свирене на френски рог, и спорт. През 2017 г. никой не забеляза болестта, а през 2023 г. счупи коляното си. И преди състезанието преживя нервен срив…
Киара Мацел караше мотопед, когато беше на път да блъсне пешеходци, и забеляза, че зрението на едното й око вече не е същото. Няколко месеца по-късно и другото й око вече не виждаше ясно. Беше 2014 г., тя беше на 17 години. Късно й беше диагностицирана остра глаукома, която я направи почти сляпа с дясното око и й отне напълно зрението с лявото. Болестта беше отдавна, но никой не я беше забелязал. След диагнозата мълчанието беше единственият й спътник. Две години остана затворена вкъщи, блокирана от страха.
паническа атака— Има много хобита, като музика, френски рог, трекинг, рисуване, бягане. Оглушителната тишина, в която се беше затворила, изчезна, заменена от огромно желание за живот. В тези игри беше избрана за знаменосец на италианския отбор: „Да нося трикольорът е чест, която компенсира всяка жертва“. Днес Киара спечели златен медал в супергигантския слалом. Златен медал в женския алпийски ски, очакван 20 години. Толкова време е минало от Торино 2006, когато на най-високото стъпало на подиума се качи Силвия Паренте. А да си помислим, че тази сутрин тя имаше лека паническа атака, причинена от главоболие, и не искаше да се състезава: „По време на рекогносцировката ме хвана силно главоболие, почти не исках да стартирам, защото не можех да запазя равновесие, затова съм супер доволна и от това как се справих с този инцидент“, разказва Киара.
напред в правилното състезание— Упоритостта и вътрешната сила я доведоха до финала, където спечели втората си медал в две дисциплини. С изключение на няколко малки грешки, Кайара караше отлично на същата писта – Олимпия делле Тофане – където се проведоха олимпийските състезания, едно чисто зрелище. Тя прояви голяма смелост и техника, определено е номер едно в тази дисциплина в момента, справи се отлично със скоковете и успя да контролира добре карането в завоите. За състезанието: „Много съм щастлива от това как мина сутринта. Имаше няколко малки грешки, но направих много добри завои, затова съм много доволна. Към края направих грешка, но успях да я поправя веднага и да си дам финален тласък, за да стигна до финала. В отлична форма съм – казва тя – и когато правя грешки, знам, че трябва да се възстановя и винаги давам нещо повече”. Удовлетворението от това, че е победила най-силната си съперничка: „С Айгнер винаги се боря за подиума и е чудесно, че успях да я изпреваря в параолимпийско състезание”. За златото: „Чудесно чувство, сега се концентрирам върху другите състезания, започвайки от утре”.
