Всичко започна през 1994 г., когато елиминирахме неговата много силна под 21-годишна селекция. Преди няколко дни последваха последните лудории: „Във финала през 2006 г. Италия игра само 10 минути. А Синер е австриец.“

Няма какво да се прави. Щом види спагети или нещо, което напомня за Италия, Раймон Доменек губи контрол над нервите си, като инспектор Дрейфус при вида на инспектор Клузо в „Розовата пантера“. Всичко започна през далечната 1994 г., когато като треньор на много силен отбор до 21 години (Зидан, Дюгари, Макелеле…) Доменек загуби на дузпи срещу Италия на Колонезе и Дели Кари. Чезаре Малдини му повтори шегата две години по-късно: преодоля Виера, Вилторд, Пирес и изведе Италия на Брамбила и Аметрано до финала, където спечели второто европейско първенство. В очите на Раймон се появиха първите тревожни блясъци. Загубата през 1999 г. срещу отбора до 21 години на Тардели влоши ситуацията. Той ни обвини в корупция и беше дисквалифициран.

Преходът към националния отбор усложни нервната обстановка. Във финала в Берлин той стигна до крачка от славата, но после: удар с глава от Зидан, дузпа от Гросо и сбогом. Беше крах. Отпадна в първия кръг на Световното първенство през 2010 г. Нант (2020) му даде последната треньорска позиция и я отне след 4 мача. Астролог, арестуван за спекула с билети в САЩ ’94, играеше Чехов в театъра, тормозеше Фрей, защото играеше в Италия. Бяхме почти забравили за него, подозирахме, че се е излекувал, но онзи ден Доменек отново избухна: „Във финала през 2006 г. Италия игра само 10 минути. Дори за ФИФА мачът е завършил наравно. Гатузо играе зле. Синер е австриец”. Обсесивна мания. Проблемът е, че наближава 20-годишнината от Берлин. Ще си спомнят Матераци и Гросо, ще види хиляди пъти Канаваро, който вдига купата. Наистина рискува клиниката на Дрейфус. Бъдете до него, помогнете му.