Преди две години прекара един месец в болницата, а днес дебютира в черно-синьо: „Като фен на Интер се наслаждавах на този стадион до краен предел, не можех да дочакам този момент”.
Матео Лавели върви спокойно по тревата на „Сан Сиро“ с погледа на човек, който вече не иска да гледа към краката си, за да види дали до него има черна дупка. Преди две години той рискуваше да падне в нея. Зад дебюта му в Серия А – десетина минути срещу „Болоня“ на „Сан Сиро“ – стои изкачване с голи ръце. През 2024 г. той рискува да умре от менингит.
Матео, 19-годишен, бърз и пъргав нападател, израснал с мита за Кристиано Роналдо, беше хоспитализиран за един месец в болница. Започна тренировъчния лагер с Primavera с закъснение и се страхуваше, че няма да успее, че ще трябва да се откаже от мечтата си и дори от нещо по-лошо. Две години по-късно ето го тук, щастлив и спокоен с екипа на Интер, неговия отбор: „Чиву ми каза да правя това, което умея, и аз се опитах да се адаптирам веднага. Като фен на Интер се наслаждавах на този стадион до краен предел, не можех да дочакам“. Чиву го пусна в игра в мач, спечелен с 3:1 и доминиран. Всичко това, след като го видя да дебютира сред професионалистите с U23. Няколко цифри: 16 мача в Серия С, един гол в два мача в Купата на Италия в тази категория, още един гол в Младежката лига и още един в Суперкупата на Primavera, спечелена срещу Каляри. Всичко това след още едно трудно лято: Лавели, както и Фратеси, се подложи на операция за херния и му отне малко време да възвърне формата си. Оттук следваха няколко мача в Примавера и малко игрово време в Серия С. От края на октомври нататък Веки му даде повече игрово време.
ПЪТЯТ В ПРИМАРА— Миналата година, под ръководството на Занкета, той спечели шампионата на Примара с четири гола в първенството и решаваща асистенция във финала за титлата. За него има и два гола в Младежката лига срещу Арсенал и Манчестър Сити. Не е зле за човек, който като дете е играл като десен защитник в ораторията. Матео, наричан от всички „Почо” заради фамилията си и асоциацията с Лавели, е израснал в Бернареджо, в Брианца, след като е преминавал с хитрост през плуването и ръгбито. Баща му Диего е играл в Серия С, а сега е скаут. Въпрос на чувство. Преди две години отбеляза 20 гола в 26 мача с Under 18 на Занкета. Преди да облече фланелката на Интер, играеше за Монца и Ренате. Сред неговите идоли, освен Роналдо, е и Маркъс Турам. В неделя дебютира в Серия А, влизайки на негово място. Черната дупка вече е затворена.
