На стадион „Олимпико“ треньорът успокои обстановката, но въпросът остава отворен: защо двамата нападатели на Милан не си пасват?
Ако търсите двама приятели, които са прекарали спокойна неделя вечер заедно, не гледайте към Рафа Леао и Кристиан Пулишич. По време на мача Лацио-Милан Леао с големи жестове изрази недоволството си от решенията на Пулишич, който не му подаде топката в две потенциално опасни ситуации. Това, което не се видя по телевизията, е продължението на събитията в „Олимпико“. В съблекалнята Леао отново се оплака на Пулисич – да кажем, че това беше по-оживено от обичайното искане за разяснение между съотборници. Макс Алегри се намеси, за да овладее ситуацията и да предотврати ескалирането на напрежението между двамата си нападатели. Класически съблекални динамики, не е сензационен епизод, но е доказателство, че нещо в този нападателен дует не е наред.
Леао през второто полувреме на мача Лацио – Милан направи два пъти движение в дълбочина зад гърба на Марусич. И в двете ситуации имаше момент, в който Пулисич, който беше с топката, можеше да му подаде вертикално. Две трудни, но не и невъзможни подавания. Две подавания, които биха отворили пътя към вратата за Леао. Рафа и в двете ситуации даде да се разбере с жестове, че не е останал доволен, като че ли казваше: „Бях свободен, подай ми“. А, през първото полувреме беше направил същия жест към Павлович, виновен, че беше стрелял, вместо да го види сам в центъра на наказателното поле. Тази ситуация беше отменена заради засада, но смисълът не се променя: Леао е нервен. Всеки може да си избере любимата интерпретация. От една страна, Рафа може да бъде критикуван за публичните си оплаквания, които със сигурност не помагат за хармонията в отбора. От друга страна, нормално е нападател да иска топката в наказателното поле, особено след като два пъти е изненадал защитника зад гърба му.


ЦИФРИТЕ—  Алегри, който в неделя вечерта в съблекалнята се държа дипломатично, сега трябва да се справи със ситуацията през следващите два месеца. Извън терена Макс е управлявал и по-лоши ситуации. Леао и Пулисич имат положителни характери: Леао е много спокоен, никога не е агресивен; Рафа е по-открит, добро момче, винаги готов да помогне на младите и новодошлите. Деликатната тема, ако има такава, е теренът. Пулисич и Леао са играли заедно като титуляри в първенството само няколко пъти: в първото дерби, у дома срещу Дженоа и Лече, а след това в последните четири мача срещу Парма, Кремонезе, Интер и Лацио. В тези мачове дуото отбеляза само два гола: Пулисич в първото дерби и Леао срещу Дженоа. Когато Рафа вкара срещу Кремонезе, CP11 вече беше излязъл.
Пулисич-Леао, и сега?—  Взаиморазбирателството, ако изключим скандала в Рим, е хладно. Алегри, попитан по темата, отговори така: „Когато губиш мачове, с ползата от задния поглед откриваш много неща. Смятам, че Пулисич подобрява формата си, докато Леао имаше 2-3 ситуации, в които се озоваваше сам пред вратаря“. Пулисич със сигурност работи повече за отбора и се движи повече без топка, докато Леао е нападател, който в защитен план – да речем – не се измъчва. И това има значение. Талантът на двойката обаче е очевиден и логиката подсказва, че за двамата би било добре да намерят начин да си помагат, докато Световното първенство не ги раздели.