Наближава дебютът на световния шампион от Сингапур на Европейското първенство в Полша: „Колкото повече силни състезатели има, толкова по-мотивиращо е за всички. От годините ми като юноша ми е останало желанието да тренирам и жаждата за победа“

Дебют като световен шампион. За Симоне Черазуоло, който от вторник, 2 декември, в Люблин, Полша, ще се качи на стартовия блок на Европейското първенство в къс басейн, това ще има специален привкус: в сериите на 100 м бруст той ще трябва веднага да плува силно, за да се класира сред първите двама италианци, но и за да се представи в ролята, която му е отредило лятното злато на 50 м. Той ще трябва да защити и имиджа на световния шампион сред олимпиец като Николо Мартиненги, изгряваща звезда като Лудовико Виберти и дебютант като Габриеле Манчини. Това е национален отбор без Бенедета Пилато (която няма да може да защити титлата си отпреди 2 години на 50 м бруст, поради дисквалификацията, която засегна и Киара Тарантино) и Грег Палтриниери, който вече се занимава предимно с дълги дистанции, макар че ще продължи да участва в състезанията на 1500 м. Водещите фигури на италианския отбор сред 30-те повикани са олимпийците Томас Чекон (който ще се състезава само на 100 гръб, предвидено за днес, и в щафетите, преди да замине за Австралия) и Николо Мартиненги, световният шампион Симоне Черазуоло, сребърната медалистка от световното първенство Симона Куадарела, както и звездите Сара Къртис (която след Европейското първенство ще се върне в САЩ, пропускайки зимните национални първенства) и Карлос Д’Амброзио. Седем състезатели правят своя дебют: Алесандра Мао, Ирене Бурато, Паола Борели, Агата Мария Амблер; Джовани Гуати, Франческо Лазари и Габриеле Манчини. В националния отбор се завръщат специалистите по плуване в къс басейн Лоренцо Мора, Микеле Буса и Костанца Кокончели. Капитани остават Лоренцо Зазери и Силвия Ди Пиетро. Без руснаците, които не са получили виза от Полша, в състезанието ще се състезават британци и французи. Италия ще се опита да надмине постижението си от Отопени 2023, където спечели 22 места на подиума (7-12-3). Междувременно Черазуоло разказва за себе си.

Черазуоло, как се промени животът ти за няколко месеца? Ще усещаш ли напрежението от новата ситуация?

„Мисля, че ще преживея това европейско първенство безгрижно, ще се опитам да дам най-доброто от себе си. Зависи ми много, защото миналата година в къс басейн не успях да се представя много добре и бих искал да се представя добре и на 25 метра. Извърших добра серия от тренировки, засега нямам затруднения. Направих и добър лагер на височина. Тренирах добре. Смятам, че съм отбелязал напредък в тренировките“.

Промени ли се и нагласата ти към ежедневната работа?

„Винаги съм бил много добър в ежедневния си подход към работата. Но със сигурност сега може би имам по-голяма осъзнатост. Според данните това е правилният път, по който вървя, затова и изпитвам още по-голямо удоволствие от това, което правя. Влагам повече вкус. Романьолски вкус“.

Може би никога не е имало толкова голяма конкуренция като този път в стил „бруст“: отсега нататък ще бъде двойно предизвикателство – между италианците и чуждестранните съперници.

„Да, още в сериите на Европейското първенство ще трябва да се „избием“ помежду си, защото все пак ще сме четирима, но двама ще отпаднат. Така че още в сериите ще сме готови да се изправим един срещу друг. Но мисля, че все пак това е добре за нас и за спорта. Трябва да го разглеждаме и да го преживяваме по положителен начин. Защото ако в крайна сметка го понесеш…“.

Всичко това е и игра на ума?

„Е, със сигурност. Трябва да си концентриран. И да не се разсейваш с ненужни неща: психически трябва да се фокусираш повече върху конкретните неща, да останеш концентриран и да се опиташ да си свършиш работата добре“.

От Мартиненги през Виберти до чужденците – ще те възприемат ли по различен начин?

„Не знам, не мисля. В крайна сметка все пак съм си аз, но честно казано не ме интересува много как ме виждат другите. Предпочитам да гледам как се виждам аз.“

А как се чувствате като световен шампион след едно лято, изпълнено с публични ангажименти и модни ревюта?

„Най-красивият и вълнуващ момент беше на стадион „Ювентус“, където се запознах с Киелини. Ще се върна там. Светът на спорта и футбола ме влудява, никога не ми омръзва. Но разбирам и това, което казва Томас Чекон относно разсейващите фактори. Очевидно все още не съм обект на толкова медийно внимание, колкото него, и това не ми допада особено – в това се разпознавам малко в него. Не винаги е хубаво да се говори за себе си. Когато мога, си почивам спокойно в моя град“.

Поиска ли повече съвети от Мартиненги или от Скоцоли за това как да живееш и да се справяш със успеха?

„С Мартиненги разговарях по време на Световното първенство в Сингапур. Скоцоли го виждам по-често на тренировките и, разбира се, той ми даде повече съвети. Но аз потърсих повече помощ от семейството си, което иска единствено моето добро“.

След златния медал от световното първенство дойде новината, че 50 метра бруст ще бъде олимпийска дисциплина от 2028 г. нататък и така възможностите на Олимпиадата стават две – 50 и 100 метра бруст. В Париж ще отиде през 2026 г. само за Европейското първенство, а в Лос Анджелис ще си вземе реванша ли?

„Засега се подготвям и за двете дистанции. Искам да се развивам и в двете. Абсолютно не мисля само за една дисциплина. Все още не е моментът да мисля за това. Може би ще дойде моментът, ще видим какво ще донесе бъдещето. Но със сигурност сега фокусът е върху подготовката за двете състезания“.

Как си представяте обаче нахлуването на по-опитни плувци в стил бруст като Пийти в състезанието, което сте спечелили?

„Пийти няма да отиде в Лос Анджелис само за да участва. Всеки шампион, който застане на стартовия блок, ще иска да каже думата си; сигурен съм, че ако той дойде, ще може да се изяви. Ние, италианците – и не знаем кой ще бъде там – ще се борим до край“.

Руснаците няма да участват на Европейското първенство: ще бъде ли по-лесно тази седмица?

„Съжалявам, че ги няма. Руснаците са много силни в бруста. Бих искал отново да се изправя срещу Пригода и Шиманович. Надявам се да ги видя в Париж през лятото. Колкото повече силни състезатели има, толкова по-мотивиращо е за всички. И затова винаги е добре“.

Какво е останало от онзи Черазуоло, който постави световния юношески рекорд на 50 м бруст?

„Със сигурност желанието да тренирам, желанието да покажа на себе си на какво съм способен. И да продължавам да се боря всеки ден за мечтите си“.

Винаги се мотивираш с „Юве“…

„Мотото ми „до края“ е същото като това на „бианконерите“, както се видя в Шампионската лига. Мога да го приложа и в плуването. Харесвам Шпалети. Той е човек, който знае какво прави и е много умен. Вярвам, че Юве ще се представи добре“.

Сред неговите идоли са Алегри и Синер. Кой би искал да срещне пръв?

„Освен Юве, сега много бих искал да се срещна и с двамата. Сигурен съм, че това ще се случи много скоро“.

Плувец, който гледа тенис и печели?

„Това, което Синер направи през последните години, промени напълно начина, по който гледаме на индивидуалните спортове. Това, което Синер постигна с победата си на Уимбълдън и с онзи исторически финал на „Ролан Гарос“, остава незабравим пример. Синер промени изцяло индивидуалните спортове в Италия. Той е спортна личност, която определено заслужава възхищение. Нямам търпение да се запозная с него“.

Скромността е нещо, което може би ви обединява?

„Да, абсолютно. Той е много спокоен човек. Обича да работи върху това, което обича. И в крайна сметка скромността и упоритата работа заедно създават най-добрия път към победата. Което не означава непременно да станеш световен шампион, а е личен успех“.

Всяка сутрин, когато отива на тренировка, гледа ли златния медал от Сингапур?

„Не го гледам всеки ден, но често в трудни моменти той ми напомня малко за силата на онези мигове. Когато си припомням този финал, денят ми става по-красив“.

Победата е трудна, а да я повториш е различно и по-сложно предизвикателство?

„Да, предизвикателството става все по-голямо, но в крайна сметка това е и хубавото. Който спечели, трябва да се опита да остане на върха, а който не спечели – да се опита да се реваншира. Това е красотата на спорта. Загубите помагат да се развиваш и водят до най-красивите моменти“.

Какъв подарък си направи за световното злато?

„Подаръкът, който си направих, е по-скоро подарък от сърце: взех си куче, шоколадов лабрадор. Казва се Синга, от Сингапур…“.