Бившият вратар на „Джалороси“ живее във Флорида и се занимава със строителен бизнес: „Спалети е гений, докато с Раниери никога не съм имал връзка“

Когато споменеш Колизеума, очите му засияват. „Това беше първото нещо, което видях, веднага щом пристигнах в Рим, останах с отворена уста“. Александър Марангон Дони отговаря от САЩ, където живее от години. Заедно със семейството си се премести в Орландо и създаде истинска империя: сгради, къщи, търговски центрове. Фирмата му се нарича „D32 invest“, като номера, който носеше под гредата. Всъщност, когато му говориш за футбол, той се оживява. „Вече не следя толкова много, но оставам фен на „джалоросите““. Дони беше вратар на „Рома“ в продължение на шест сезона – 150 мача от 2005 до 2011 г. – и когато говори за това, сякаш отново преживява онези емоции. Вижда се по изражението му. „Спалети е най-добрият треньор, който някога съм имал, колко сме се смяли с Тоти и Де Роси. А за Раниери, по-добре да не говорим…“. 

Дони, нека започнем от настоящето. С какво се занимаваш днес?

„След футбола учих много и стартирах редица бизнеси. Живея във Флорида от 2017 г., но пътувам по целия свят. Имам и спортен център, свързан с футболната школа на „Рома“, фитнес зала, агенция за мениджмънт на спортисти и много дейности в сектора на недвижимите имоти. Построихме над три хиляди къщи. Освен това отворих и увеселителен парк заедно с бившия ми съотборник Фабио Симпличио“.

Говореше се, че миналата година сте били на път да купите „Бреша“. Колко от това е вярно?

„Да, преговорите бяха започнали. Аз бях част от инвестиционна група и идеята ми харесваше много. Но имаше някои вътрешни динамики, които ни попречиха да сключим сделката. Жалко“.

Планирате ли да купите други клубове?

„С фонда съм преговарял за придобиването на клубове в Португалия, Бразилия и Италия. Някои сделки се получиха добре, надяваме се да има възможност да сключим и други в бъдеще. Може би точно във вашата страна…“.

Да преминем към спомените. Когато спомена „Рома“, погледът ви се променя. Оставили ли сте сърцето си там?

„Смятам я за свой дом. Влюбих се в града веднага щом видях Колизеума. После „Рома“, феновете, „Олимпико“. Една мечта“.

Спалети ви пусна в игра за първи път в дерби. Огнено кръщение.

„Беше 23 октомври 2005 г., завършихме 1:1. Никога преди това не бях играл в първенството, беше невероятно да дебютирам в такъв мач. Бях на 26 години, пред очите ми премина целият път, който бях изминал до този момент“.

Спалети и аз се разбирахме много добре. Беше ли той най-добрият треньор, с когото си работил?

„Да. Гений. Лучано е истински, прям човек. Казва ти нещата в очите. Но по-добре беше да не го ядосваш, защото можеше дори да те удари. Когато крещеше, стените на Тригория се тресяха…“.

Забавлявахте се през онези години, обаче…

„И как! Имахме супер отбор, съставен от много бразилци. Все още често си говорим, това са приятелства, които те съпътстват цял живот. В съблекалнята всеки ден се случваше по нещо. Колко сме се смяли с Тоти и Де Роси“.

Някаква история с капитана?

„Франческо беше феномен, както на терена, така и извън него. Достатъчен беше един поглед, за да ни вдъхне увереност. Той е пропуснат бразилец, има удари, които съм виждал само при Роналдиньо и Кака, с които съм играл в националния отбор. После обаче излизахме и беше непрекъснато шоу. Една вечер предложи хиляда евро на сервитьор, за да мине покрай масите, да скочи в басейна по бельо и да крещи като Тарзан, удряйки се по гърдите. Още ми се иска да се смея, когато си спомня за това“.

От лична гледна точка обаче в Рим се сблъска с особена атмосфера…

„Това е прекрасен град, който обаче има и своите остри ъгли и недостатъци. Например, радиата. През годините чух много неверни неща за себе си: казваха, че създавам проблеми в съблекалнята, че искам да си тръгна, че не съм сериозен професионалист. Всичко това са глупости. За щастие можех да разчитам на чудесен отбор, който винаги ме е подкрепял. Това каза и Де Роси в едно интервю. Помоли да спрат да измислят лъжливи истории…“.& nbsp;

И за Раниери се писаха много неща…

„Предпочитам да не говоря за това, нямам много какво да кажа. За мен това беше сложен сезон, играех малко. Аз и треньорът обаче никога не сме имали отношения.“

Наказа ли ви за това, че сте приели повиквателната за националния отбор, когато според него е трябвало да останете в Тригория, за да се лекувате?

„Бях добре и не ми се искаше да откажа повиквателната за националния отбор: през лятото имаше Световно първенство. Върнах се и никой вече не ме вземаше под внимание. Бях четвърти вратар, тренирах отделно. Никога не ми дадоха обяснение“.

Вярно ли е, че сте били близо до Ювентус?

„Да, два пъти. Единият път след първата ми година в Италия, другият – след престоя ми в Ливърпул. „Бяло-черните“ търсеха заместник на Буфон, щях да отида там, за да се боря за мястото. През 2006 г. ме искаше и Барселона с Ето’о и Меси. Бях един от вратарите на Бразилия, нормално е големите европейски отбори да ме търсят. Аз обаче исках да играя постоянно, а в Рим се чувствах наистина добре“.

Случва ли ви се да се връщате там?

„По-рядко, отколкото бих искал. Брат ми Жоао живее там, както и сестра ми. Бих се върнал, за да хапна карбонара, приготвена както трябва. Много съм привързан към града и хората, имам фантастични спомени“.

Какви са отношенията Ви с футбола днес? Бяхте принуден да се откажете заради сърдечен проблем.

„С течение на времето нещата се промениха. Претърпях сърдечен арест и рискувах живота си. После се върнах да играя за „Ботафого“ през 2014 г., но след един сезон отново трябваше да спра. Беше ужасно. Спомням си, че за известно време изпитвах истински отказ: не гледах нито един мач, напротив, веднага щом видях футбол по телевизията, сменях канала. Днес не го следя толкова много, но винаги ще бъда фен на „джалоросите““.

Бихте ли се върнали във футбола?

„В живота никога не казвай „никога“. Може би ще го направя като инвеститор, кой знае…“.