Бившият външен играч на Милан между болка и спомени: „Синът ми беше спортист, практикуваше джу-джицу, но прекарваше целия ден в „пушене“. В началото трябваше да отида в Юве, Анчелоти искаше мен, Дида и Марсио Аморозо. С Закерони беше кошмар, слава Богу, че…“

Лицето му става сериозно, веднага щом заговориш за тази тема. Изчезва обичайната му широка усмивка, погледът му става мрачен. „Никога няма да свикна да говоря за смъртта на сина си. Това е трагедия, която постави под въпрос всяка моя увереност. От една година животът ми е обърнат с главата надолу“. Сержиньо отговаря от Милано, където живее със семейството си. Пътува често до Бразилия, но основното му местожителство е в Италия, в града, който е останал в сърцето му, както и клубът „росонери” и южната трибуна. Когато говориш с него за Милан, той се оставя на емоциите и спомените вземат връх. Бившият бразилски защитник разказва за пристигането си в Италия и за Берлускони, който го е учил на предвиждане и маркиране. Президентът се възползваше от помощта на бодигардовете, използвайки силуетите им, за да дава уроци по тактика. Освен това имаше и период, в който беше скаут за таланти. „Помогнах на Браида и Галиани да открият Тиаго Силва“.

Сержиньо, нека започнем с най-трудната тема. Преди малко повече от година, през август 2024 г., си отиде синът ти Диего. Как се живее с такава болка?

„Не може да се опише с думи раната, която оставя такава трагедия. Никога няма да свикна да говоря за смъртта на Диего. Откакто го няма, преосмислих всичките си убеждения. Това е най-силната болка, която човек може да понесе. Днес живея за него, сигурен съм, че ни очаква друг живот, в който ще бъдем заедно завинаги“.

Всичко се случи бързо, дори причините дълго време не бяха ясни…

„Имаше болка в рамото, но не разбирахме защо. Беше спортист, практикуваше джиу-джицу. Направихме му изследвания, които бяха перфектни. След това, за няколко седмици, състоянието му се влоши. Но почти внезапно. Знам, че вината е на пушенето: прекарваше целия ден в „пушене“ на електронна цигара. Беше се превърнало в навик.“

Феновете на Росонерите бяха ли до вас?

„Много. Почувствах много обич в най-трудния момент, никога няма да го забравя.“

Сега да преминем към вашия Милан, като се върнем назад във времето. Помните ли кога Браида ви взе?

„Представете си, че ден преди това дойде да ме види Карло Анчелоти, който по това време беше треньор на Юве: играхме приятелски мач във Форталеза с бразилския национален отбор. Той препоръча мен, Дида и Марсио Аморосо на „бианконерите”, но после дойде Браида и изпревари всички. Убеди ме за десет минути. Дойде придружен от Единьо, бивш защитник с над сто мача в Серия А с Удинезе, който беше посредник и преводач. След месец бях в Италия под ръководството на Закерони”.

Да, Закерони, началото с него не беше лесно…

„Кошмар! Прекарвахме поне половин час в тактически сесии. Аз се питах: „А кога ще използваме топката?”. Тренировки, в които правехме 11-0, неща, които за мен бяха невъобразими. Бях тъжен, страдах от студа и исках да си тръгна”.

После дойде Чезаре Малдини и всичко се промени.

„Трябва да благодаря на него и на Анчелоти. Чезаре Малдини спаси кариерата ми: казваше ми да мисля само за атаката, с него спечелихме дербито с 6-0. Винаги бях най-добрият на терена. После дойде Карло и нещата се промениха завинаги. Бяхме невероятен отбор, най-силният в света през онези години.“

Говорейки за дербито, помните ли онези 6 дни между двата полуфинала?

„Агония, помня Берлускони, който влезе в съблекалнята, за да ни даде кураж. Знам, че Неста, Пирло, Гатузо и другите го преживяха много зле, подпомогнати и от вестниците и телевизията. Ние, бразилците, обаче бяхме по-спокойни, далеч от цялото това напрежение.“

Дузпата, отбелязана на финала, остава ли най-важният момент в кариерата ви?

„Да, като цяло победата в Шампионската лига. Преди дузпата, с Буфон пред мен, вратата изглеждаше много малка. За щастие обаче всичко мина добре.“

През годините сте постигнали много успехи. Големи победи и две спечелени Шампионски лиги, които можеха да бъдат три…

„Аз съм на мнение, че в Истанбул щяхме да загубим, дори и да бяхме играли цяла седмица. Беше прокълната, нереална вечер. Спасяването на Дудек на удара на Шевченко е свръхестествено, говорих с него за това години по-късно. На пейката, още преди дузпите, бяхме демотивирани и сигурни, че ще се получи зле. Казахме го и на Карло: „Мистър, ще загубим, магията е в сила“. И всъщност от дузпата пропуснахме аз, Пирло и Шевченко, тримата най-добри изпълнители от 11 метра. Беше психически проблем, не технически. Или, ако искате, магия…”.

Казват, че още на полувремето имаше хора, които празнуваха…

„Всичко това са глупости. Напротив, случи се точно обратното: всички се скарахме, дори си разменяхме остри думи. Всъщност през този сезон често се случваше да губим концентрация, когато се връщахме на терена. И това се случи и в Истанбул. Но никой не се осмели да празнува”.

Този отбор можеше да разчита на отлично ръководство и президент от друго време като Берлускони. Пазиш ли много спомени?

„Разбира се, бих могъл да напиша книга за президента. Той беше неподражаем, уникален. Често идваше в съблекалнята, даваше тактически съвети и ни казваше да направим шоу. Понякога обядваше с нас в Миланело. Ще ви разкажа нещо: един ден ме взе настрана, за да ме научи да се защитавам. „Ще ти обясня как се прави, трябва да играеш предвидливо“, ми каза. И излезе на терена с един от бодигардите си и няколко манекена, за да ми покаже движенията“.

След края на кариерата си Галиани и Браида ви предложиха да продължите да работите за Милан, създавайки връзка между клуба и Бразилия. Как се развиха нещата?

„Галиани ми се обади и ме помоли да заема тази роля: нещо като мост между клуба и Бразилия. Основахме Милан Джуниър Клуб, в който се включиха много момчета. Освен това се опитвах да му препоръчвам някои таланти, обикаляйки страната. Посочих му Миранда и Тиаго Силва, Браида се влюби във втория. Той вече имаше предварителен договор с Интер, а за играча се интересуваше и Виляреал. Но ние си поговорихме и… той избра „червено-черните“ за пет минути. Убеди го престижът на клуба и идеята да расте редом с човек като Сандро Неста. С оглед на миналото бих казал, че е направил добре, с цялото уважение към нашите съседи от Интер…“