Сцени, протести, тактически спекулации, паузи: нашето първенство не подготвя за футбола, който се играе по света. И ако най-добрият дрибльор в Италия е защитник…

Интензивността е като лукът, който се добавя във всички рецепти. Веднага щом италианският футбол се препъне, думата „интензивност” скача на върха на тенденциите. Вината е негова. За всичко. Дори за климатичните промени. „Липсва ни интензивност”. Вчера обаче наблюдателният център за футбол на Cies ни предостави данни, за да говорим за това по малко по-конкретен начин. Той дефинира понятието „спринт”: скорост от 25 км/ч, поддържана за най-малко 0,7 секунди.

След това състави класация на европейските първенства, в които се изминават най-много метри в спринт. Ето какво е интензивност: продължително бързо тичане. На първо място е Премиър Лийг с 199,6 метра. Следват холандското първенство (193,7 м) и швейцарското (190 м). А Италия? Извън първите 10, изпреварена дори от Франция, Норвегия, Белгия, Швеция, Испания, Германия и Турция. Серия А, богата на драматични сцени, протести, тактически спекулации и непрекъснати паузи, не тренира продължителния спринт. Така, ако Норвегия промени темпото, азурите се оказват като противниците на Синер, чудовището на интензивността: разгромени, неспособни да издържат на високо темпо. Същото се случва и с нашите клубове в купата. Ако Рома, която има по-слаб състав от много други, е начело, то е защото Гасп вече е възпитал интензивността на Аталанта, най-революционния италиански отбор от последните 10 години. Никога не сме виждали революционери, които вървят. Съперникът или се дриблира, или се изпреварва по скорост. Играчът с най-много успешни дрибли е защитник (Палестра, 17), далеч от Ямал (33) и Мбапе (30). Не знаем да спринтираме, нито да дриблираме. Плейофите не са обида към нашата история, а вярно огледало.