Треньорът на Борусия, финалист в Европа през 2024 г., разказва пред Sports Predictions: „Италия на Световното? Да, и никой няма да иска да се срещне с нея. Има 4 типа играчи: оцеляващият, забавляващият, победителят и лидерът. Ще ви обясня кои са те.“

Един Терзич живее в своя собствена времева линия. Той беше момче с жълто-червена фланелка, което празнуваше победата на Борусия в Шампионската лига през 1997 г. Беше тридесетгодишен ентусиаст, който през 2013 г. отиде на Уембли с автобуса на феновете, за да гледа финала срещу Байерн. Когато Борусия се върна на финала през 2024 г., той беше треньорът, облечен с бяла риза под черно пуловерче. Терзич подаде оставка след 12 дни и оттогава не е тренирал: за Италия той е далечна фигура. В същото време го възприемаме като много млад – какво трябва да бъде треньор на 43 години? – и като принадлежащ към миналото. Има нещо ново: часовникът му не е спрял на 13 юни 2024 г. Терзич обясни това на Hudl Performance Insights, конференция за използването на данни, на която разсъждаваше върху методологията, футболистите и живота.

Какво прави Един Терзич от 18 месеца? Чака ли?

„Не чакам, подготвям се: има голяма разлика. Треньорът в живота си не може да чака, той трябва да е готов.“

И как се подготвяте да се върнете на пейката? Гледате мачове?

„Гледам много, но има и много други неща. През последните месеци се срещнах с 60 души, за да се усъвършенствам и да разбера кой би бил подходящ да работи с мен, когато ме повикат.“

Колко души са преминали прослушването?

„Да кажем, че около десет, петнадесет души са в списъка ми. Има анализатори на данни, ментални треньори, специалисти по статични положения. Имам нужда от хора, които са по-добри от мен в своята област. Разбира се, през последните месеци съм правил и други неща: бях баща, съпруг, брат, приятел. Шест седмици бях на почивка с децата си, които преди това виждах много рядко, празнувах рождените им дни”.

През последните месеци се носеха слухове за интерес от страна на Милан, Ювентус и най-вече Рома. Къде е истината?

„За мен уважението е най-важното за един треньор, както и уважението към колегите, които тренират. Мога да кажа, че имаше интерес от страна на някои италиански клубове, но няма да кажа кои.“

Преди година Интер стигна до финала, както и Борусия, и както Борусия, загуби. Колко силен е шокът? Може ли да се върне на финала?

„Да, разбира се, може да се върне. Ние играхме на финала на Шампионската лига година след най-голямото си разочарование, загубата на Бундеслигата с разлика в головете. И през тази година продадохме Белингам, когото срещнахме като съперник в най-важния мач. Интер, от друга страна, ме впечатли много миналата година…“.

Защо?

“Не е нормално да допуснеш само един гол в осем мача от груповата фаза на Шампионската лига. Аз например проучих начина, по който те се защитават при центрирания, който е изключителен. В съвременния свят има много копиране и поставяне, но мисля, че важното е да не го правиш сляпо: трябва да разбереш какво е подходящо за теб и за твоя отбор. И може би от един треньор да вземеш начина, по който общува на пресконференциите, не непременно технически аспект„.

Други италиански влияния?

“Когато бях дете, Серия А беше най-доброто първенство. Клинсман, Фолер, всички големи германци идваха при вас. Баджо и Дел Пиеро оказаха голямо влияние върху мен”.

Не мислете, че нямате силни играчи, Италия е известна с това, как създава футболисти

Един Терзич
бивш треньор на Борусия Дортмунд

Темата на момента в Италия е националният отбор: ще отиде ли на Световното първенство?

„В Италия мислите, че нямате играчи от най-високо ниво, но не е казано, че няма да ги имате през юни. Италия е известна с това, че създава футболисти. Познавам Гатузо от времето, когато играеше във Валенсия и Хайдук. Сигурен съм, че Дженаро има време да изгради силен отбор и ще ви кажа нещо: никой няма да иска да се срещне с Италия на четвъртфиналите или полуфиналите на световното първенство”.

Тогава как се разпознават подходящите играчи за силни отбори?

„Смятам, че има четири типа играчи. Има оцеляващия, който иска само да стигне до края на седмицата и до края на сезона. Има забавляващия, който е щастлив, ако има пари и последователи в социалните мрежи, а не ако печели мачове. Има и победителят, който иска да се усъвършенства, за да спечели лично. И има лидерът, който има същите качества като победителя, но иска да окаже влияние върху отбора. Те се разпознават доста лесно. Ако кажете на оцеляващия „в неделя почиваш“, той ще ви отговори „добре“. Ако го кажете на победителя, той ще ви погледне право в очите и ще ви попита „защо аз?“.