Repubblica публикува някои съобщения между бившия спортен директор, заместник-директора Помпилио и изпълнителния директор Киавели, които според магистратите потвърждават намерението да се надуят цифрите на сделката с помощта на Лил

„Надяваме се да откажат… иначе ще трябва да се заемем с грабежи“. Случаят с сделката за Осимхен между Лил и Наполи отново е обект на дискусии в светлината на чатовете, разкрити в днешното издание на Repubblica, в които участват изпълнителният директор на Наполи Андреа Киавели, тогавашният спортен директор на Наполи Кристиано Джунтоли и неговият заместник Джузепе Помпилио. Тези документи са част от доклада на Финансовата полиция, съдържащ се в досието на прокурорите Лоренцо дел Джудиче и Джорджо Орано, които поискаха да бъде повдигнато обвинение срещу президента на Наполи Аурелио Де Лаурентис и изпълнителния директор Киавели за фалшифициране на счетоводни документи. Предварителното заседание е насрочено за 6 ноември. От спортна гледна точка, Федерацията по футбол е приключила случая през 2022 г.

Според обвиненията, за да се достигне сумата от 70 милиона, поискана от Лил, с одобрението на тогавашния френски президент Жерар Лопес, са били включени картите на третия вратар Карнезис и на няколко млади играчи (Луиджи Лигуори, Клаудио Манци и Чиро Палмиери), оценени на обща стойност 20 милиона, но веднага преотстъпени под наем на отбори от Серия С и Д и дори никога не са отишли във Франция. В тази обстановка, на 17 юли 2020 г., Киавели и Джунтоли обменят първите чернови на споразумението с Лил, а изпълнителният директор се отпуска с цитирания по-горе коментар. Няколко минути по-късно, неговият заместник Помпилио изпраща съобщение на тогавашния спортен директор на Азур. „Чакам“, пише Джунтоли, „всъщност той ми каза да го изпратя, надявайки се, че няма да го приемат. Трябва да говоря с Аурелио. Какъв терорист“. „Това е психологически тероризъм“, отговаря Помпилио. „Терорист. Напиши, че сме имали късмет, че Амрабат и Кумбула не са искали да дойдат – настоява Джунтоли, давайки да се разбере колко ограничен е бил бюджетът за трансфери. – В противен случай щеше да се наложи да играем шампионата с Петагна“. „Не трябва да пишеш нищо – тревожи се Помпилио. Не оставяй следи в имейлите. Кажи каквото искаш“.

Случаят Осимхен-плюс: съмненията на Лил—  В информацията на Финансовата полиция обаче, според Repubblica, има много следи. От имейла, в който бившият президент на Лила „предлага“ да „надуе“ сделката („Това, скъпи мои, ви позволява да платите по-ниска цена от всеки друг клуб, но с номинална стойност, която е необходима за сключването на сделката“) до дългите дискусии за играчите, които да бъдат включени в сделката: започва се с Льоренте, преминава се през бразилеца Леандриньо и Оунас, за да се стигне до формулата с Карнезис и тримата млади играчи. Някой обаче се е усъмнил. Това е административният и правен директор на Лил, Жулиен Мордак, който изпраща следното съобщение на тогавашния главен изпълнителен директор на французите, Марк Ингла: „Моят дълг е да те предупредя отново за рисковете, свързани с тази сделка, въз основа на елементите, които ти изложих устно. Всяка подробност, считана за „странна“, може да породи въпроси относно цялостния характер на тези операции (споразумения, свързани с 5 играчи) и ще бъде необходимо да се предоставят реални отговори и обосновки“.
Наполи, адвокатите по делото Осимхен — „Не се наблюдава незаконен замисъл, а нормалната динамика на преговори, свързани с покупко-продажбата на футболисти, което е физиологично в този сектор и не представлява престъпление“, отговаря днес защитата на Наполи в изявление, изразявайки същевременно „изненада“ от разпространението в пресата „на документи от разследването, които по своята същност трябваше да останат поверителни“ и чието публикуване „изрично нарушава забраната, установена от закона, като противоречи на принципите на поверителност и защита на правото на защита“. За адвокатите Джино Фабио Фулгери, Гаетано Скализе и Лоренцо Контрада става въпрос за „изречения, извадени от много по-широк диалектичен контекст, който само ако се разгледа в неговата цялост и с обективност, позволява да се разбере истинското им значение“. Адвокатите подчертават също, че „като допълнително доказателство за пълната несъстоятелност на изреченията, цитирани в статията, за целите на обвинението, е полезно да се отбележи, че същите лица, цитирани от журналиста, вече са били подробно разпитани от прокуратурата, и то единствено в качеството им на лица, запознати с фактите“. И на това място „те са дали точни, ясни и убедителни обяснения, които изключват всякаква реална доказателствена стойност на същите“.