Този мач беше манифест на съвременния синеризъм и Яник спечели първия си финал в ATP. Пет години по-късно той е №1 в света и най-добрият италианец за всички времена
„Първият сервис не беше много добър, нали? За да кажа, че сервирам добре, ще ми трябват години„. Всъщност не толкова много, но през ноември 2020 г. Яник Синер не може да го знае. В чантата, с която излиза на корта, обаче, вече има известна доза самоувереност пред журналистите: “Не е важно само колко сервиса правиш, но и кога: в важните моменти, по някакъв начин, аз ги направих всички”. Пресцентърът одобрява, докато актуализира алманасите: на 13 ноември 2020 г. в София Яник става най-младият италианец, достигнал финал в ATP. Всичко това благодарение на успеха срещу Адриан Манарино, който сега го очаква в осминафиналите в Синсинати.
Цифрите са важни, но инстинктът на убиец е по-важен. В България, точно в края на сезона, Синер усъвършенства оръжията на бъдещата си кариера: реализира единствения брейкбол, с който разполага в първия сет, за да победи французина с 6-3. А след това слага каската си от дъното на корта: Маннарино се завръща мощно във втория сет, създава три брейкбола, но ги пропуска един след друг. Пет години по-късно, полуфиналът в София вече се явява манифест на съвременния „синерскизъм“: освен солидност и цинизъм, вече се усеща завидна увереност на бързата индор настилка (на която Синер загуби финала на Финалите 2023 от Джокович, преди да спечели само победи). В България Синнер преживява росинианско crescendo: „Със сигурност ми помогна победата срещу Фучович в началото: срещу него вече загубих в Австралия преди няколко месеца“.
record— Да, българската версия на Яник е всеобщо призната и напомня за друг негов успех, заслужаващ аплодисменти – този от Next Gen Finals миналата година, когато спечели турнира на финала срещу де Минаур. Между другото, той се среща отново с него в София и отново го побеждава. На полуфинала той побеждава Маннарино, който е с тринадесет години по-голям: „За да го победя, трябваше да играя най-добрия си тенис. Радвам се, че мога да играя още един мач през 2020 г., а финалът винаги е специален“. Особено ако си най-младият италианец, достигнал дотам: 19 години и 89 дни, по-добре от Пистолези (19 години и 7 месеца) и Канчелоти (20 години и 2 месеца). Между другото, зелените отметки на Синер се простират и до финала: чиста победа в два сета срещу Посписил, за да спечели първата си ATP титла в кариерата си.
Напрежение— От София до Цинцинати разстоянието не е малко. Междувременно има дъжд от титли (включително 4 от Шлема) и удобно място на върха в ранглистата. От другата страна на мрежата обаче отново се появява французинът. Маннарино се примирява с 37-те си години, пиейки текила преди мачовете („Помага ми да се концентрирам“) и избягвайки да чете името на следващия си съперник на таблото. Живее с малки ритуали и новооткрита увереност: през февруари, след неочаквано поражение в квалификациите в Акапулко, излезе от топ 100 след 11 поредни години. Но се върна след Уимбълдън (трети кръг) и финала на Challenger в Нюпорт. Яник го познава, не може да забрави онзи полуфинал в София, когато, може би за първи път в кариерата си, изпрати съобщение до целия турнир: „Напрежението е голямо и аз съм първият, който си го налагам, защото искам да успея. Има хора, които говорят, но аз не ги слушам много”. Търпение за първия сервис при 51% срещу Маннарино: от 2020 г., от полуфинала в София, процентите на Синер станаха… български.
