Както срещу Австралия и Белгия, така и срещу Испания, италианската двойка очакваше „реванш“, който така и не се състоя. Но все пак празнуваха: „Да бъдат там им дава увереност, а те ни дават увереност, това е най-важното“.
След последния ускорен удар с дясната ръка Флавио разбира, че е успял. Филипо тича към него, Матео прескача таблото, което огражда пейката, и отива да го прегърне. От съблекалнята в арената се връщат Симоне и Андреа. Италия спечели с 2:0 в единичните мачове, няма нужда от тях. С Испания, както и срещу Австрия и Белгия. В Болоня Болели и Вавасори преживяха вечното очакване да играят „реванш“, който така и не се състоя. Финалът, преди всичко, беше люлка от емоции. С дълго и стресиращо очакване, преди всички заедно да вдигнат купата. След първата точка, спечелена от Беретини, мачът на Коболи се развиваше много зле. Мунар изглеждаше яростен, Флавио беше изключен. Дори баща му Стефано вече не вярваше. Болели и Вавасори, избрани от капитана Воландри за евентуалния решаващ мач, в един момент отидоха да се загреят, да прегледат ментално схемите и да се настроят на състезателния климат. Беше ли всичко това безполезно? Не, защото всичко има смисъл в химията на Дейвис.
Болели и Вавасори са много добре сработен тандем: създаден през лятото на 2023 г. и способен да достигне три финала в турнирите от Шлема (Australian Open 2024 и 2025, Roland Garros 2024), да спечели 7 титли от ATP и да се класира за втори пореден път за ATP Finals, достигайки до полуфиналите преди няколко дни в Торино и завършвайки и тази година в топ 10 на световната ранглиста в тази дисциплина. Вавасори се чувстваше като у дома си в Торино: за да тренира, той винаги се връща в Ct Pinerolo, където работят баща му Давиде, неговият треньор, майка му Дорина и сестра му Сара. Болели, от друга страна, е роден в Болоня и е израснал тенисически в Country Club di Villanova, недалеч от панаира, който бе домакин на Davis. Искаше да бъде главен герой. И двамата искаха това, защото Андреа и Симоне, въпреки че са постигнали много успехи в турнирите, с националния отбор – в двойка – все още не са оставили своя отпечатък. Малка забележка: Болели, на 40 години, може да се похвали с по-богата история, с 46 мача, играни в единично и двойки (24 спечелени, 22 загубени) от 2007 г. насам. Дуото Болели/Вавасори, от друга страна, е изиграло само три мача в Дейвис, две загуби и една единствена победа, макар и ценна: 2-1 над Белгия в кръговата фаза на 2024 г., решаваща за преминаването на групата. Към сметката трябва да се добави и отпадането в първия кръг, като номер 1 в класирането, на Олимпиадата в Париж.
НА ПЛОЩАДКАТА — Болели и Вавасори никога не са излизали на терена в двете финални фази, водени от Синер, в Малага. През 2023 г. Яник играе заедно със Сонего в решаващите двойки срещу Холандия и Сърбия, а миналата година се съюзи с Беретини, за да се отърват от Аржентина на четвъртфиналите. И не го направиха дори в Болоня. За разлика от испанците Гранолерс и Мартинес, които бяха решаващи за победата над Чехия и Германия, италианците останаха на резервната скамейка, чакайки най-накрая да дойде техният ред. „Бяхме готови да играем, но момчетата бяха фантастични, а Флавио направи невероятно обрат“, каза Болели след церемонията по награждаването. „Знаехме, че трябва да сме готови и мотивирани. Да сме там им дава увереност, а те ни дават увереност, това е най-важното. Не съжалявам, че съотборниците ми спечелиха и аз не играх, така е добре“, каза Вавасори, а след това добави: „Казахме го още преди да играем мача от четвъртфиналите: всеки, който влезе, ще даде всичко от себе си. Израснахме заедно, имаме много силно чувство за отбор. Когато имаш толкова сплотен отбор, индивидуалните амбиции остават на заден план.“
